Здрасти. Откога не сме се чували а? Покрай високата си креативност често измислям глупости. Този път измислих адаптация за програмисти на стихотворението на Ботев – Хаджи Димитър. То изразява физическият и емоционален товар на ежедневната работа на програмиста, който често остава до късно, работейки в офиса.
Държа да отбележа, че адаптацията има изцяло развлекателен хараткер и че уважавам цялото творчество на Ботев и кажи речи съм учил половината от стихотворенията му на изуст 
Ето го и него:
Една му студена бира донася, друга носи пакетче солети, трета бърже му св***а направи...
Жив е той, жив е! Там на Бюрото,
потънал в мисъл, седи и пъшка,
програмист с дълбоко в мозъка рана,
програмист в младост и сила мъжка.
На една страна захвърлил клавиатура,
на друга солети натрошени,
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклинат целий Интернет!
Лежи програмистът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
децата играят нейде в квартала,
а очите му още повече са червени!
Неделя е сега… Пейте служители,
тез тъжни офисни песни! Грей и ти слънце,
в тоз офис робски! Ще да се сдуха
и тоя програмист… Но млъкни замъглен ум!
Тоз, който падне в бой за сорс кода,
той не умира: него жалеят
програмисти и бета тестъри, мениджър проекти и собственици
и всичките останали офис служители нему се кланят …
Денем му сянка пазят щорите
и плюшена играчка му оправя настроението;
над него мениджъра по проекти, и той изстрадал
и тя се за брат, за програмист грижи!
Настане вечер – слънце се скрие,
звездите едва се виждат от автомобилни газове,
градът зашуми, коли минават,
Азис пее чалга песен!
И фешънистки в бели модни шалвари,
натокани, напудрени, песен поемнат -
тихо нагазят в офиса
и при програмиста дойдат, та седнат.
Една му студена бира донася,
друга носи пакетче солети,
трета бърже му св***а направи,
и той я гледа с изцъклени очи!
„Кажи ми бейби, дей Шефа?
Де е и моя екип от ботове?
Кажи ми, пък врътни още една,
искам в офиса да остана!
И плеснат с ръце, па се превиват от смях,
и със самочувствие отидат в дискотека,
смеят се и танцуват, дорде осъмнат,
и търсят къде да се скрият от Шефа…
Но съмна вече! И във офиса,
програмист лежи, мозъкът му скапан,
плюшената играчка дори не помага,
и слънцето пак пече ли – пече!
