Блогът на Манол – Новата ера идва

Хах, доста вестникарско заглавие стил „Жълтата преса – купи ме“ написах Иде реч за новосъздаденият сайт от мен Martenicite.info през който може да изпратите снимка на мартеница на ваши приятели, роднини, колеги и други, които са надалеч и не бихте могли да им вържете мартеница на ръката поради географски обстоятелства. Идеята е добра, не съм я крал

Измислих я докато гледах как хората купуват мартеници, а мартениците бяха до пощата. Предният ден бях изпратил една мартеница по пощата и стигнах до извода, че би било по лесно по електронната поща да се прати мартеницата, отколкото сложното купуване на мартеница, купуване на картичка, плик, марка, последващото залепяне на плика ( абе все още има от онези пликове които се „плюнчат“ за да се залепят!! ) и на марката.. стана тя дълга и широка.

Не е ли по лесно да цъкнеш на http://martenicite.info/browse да си избереш някоя шантава мартеница и да прикрепиш към нея своето пожелание към близкият човек? Отговорът е „Да, по лесно е“. Само се притеснявам да не ме хванат спам филтрите, че тогава заминаха готините мартеници

P.S. Не, не съм закъснял с идеята.. роди се на 27 февруари, на 28 довършвах до почти 5 часа вечерта и в крайна сметка я завърших на първи март вечерта Важен е жеста, не датата, не забравяйте!

Не мога да повярвам, че пускам този пост. Като цяло никога не съм смятал блоговете, като място, в което можеш да се оплачиш, да кажеш нещо на някой приятел или пък да публикуваш какво си ял.

Но, тъй като този блог има известна лична насоченост, ще пробвам малко по малко да го „персонализирам“

Скоро не бях готвил ( има няма 6 месеца ), но готварският ми дух и нюх определено се е запазил. Пилешкото с ориз е една от най – готвените манджи от мен, поради ниската калоричност и висока хранителност – преди известно време бях „диетоман“ и отслабвах ефективно, а сега дебелея ефективно, но съм се взел в ръце вече

Няма да пиша цялата рецепта, защото готвенето като цяло за мен е един експеримент и правилен подход към хранителните продукти и термичната им обработка – всичко го слагам както преценя и почти на 90% се получава, освен онези 10%, в които манджата е силно загоряла ( корнен номер със сутришните макарони ).

Пилешкото филе за да придобие мек и пухкав вкус, трябва да се накисне за 2-3 часа във смес от бяло вино и подправки. Да, ама тъй като живеем в динамичен свят, направих друго – след като се позапържиха в зехтин ( слага се малко зехтин и в тефлонов тиган, задължително, не искаме да страдаме от високо ниво на холестерол ) посипах месото с бяло Атоловско домашно вино. Забележете, трябва да го поръсите, все едно поръсвате салата с оцет, по същата методология. След което поръсих с черен пипер. Ути Бъчваров ряпа да яде

Бланшираният ориз първо се запържва в същият тефлонов тиган ( след като е измит, разбира се ). Сипва му се малко вода и го варите докато омекне и се овкусява със сол и нещо друго ако имате под ръка ( например босилек ).

Ето го резултата:

Bon Apeti!

Превеждах една статия за Bpost.bg ( която като я публикуват ще пусна линк тук ) на тема „Правят ли ни социалните мрежи по добри хора?“. Мислих, чатих с Надя и го измислих на Гърнето ( всички велики идеи идват в тоалетната ).

Стигнах до извода, че Социалните мрежи ни правят повече Асоциални. И не само социалните мрежи, но и програмите за моментни съобщения ( instant messages ), сайтове за споделяне на снимки, видео и всякакви други сайтове, губещи време и крадящи от онова време, което бихме използвали в социални активности като най разпространеното – ходене на кафе, както и спорт, домашни купони, партита, ходене по д искотеки.

На мен ми се е случвало да бързам да се прибера, за да си чатя с мис Еди коя си. Но откакто станах професионален програмист ( ха – ха, някои от хората се дразнят от думата ‘професионалист’ защото никога не са работили във фирма ), гледам с не толкова добро око на стоенето зад компютър през свободното си време.

Следват топ 10 Асоциални инструменти*:

1. Skype – 24/7 е включен моя
2. Facebook – не спирам да влизам през 20 мин, да добавям каузи и да коментирам статуси
3. Myspace – и там имам акаунт… даже ми коментираха снимка днес, ама влизам по рядко
4. Edno23 – от тук не излизам, голям социален проблем
5. Twitter – заместител на горното, аз публикувам линкове към мои статии там
6. Impulse.bg / Gepime.com / Flirt4e.com – българската мания по сайтовете за запознанства. Имам и там акаунти, не ги ползвам.
7. BGMafia, Bulfleet и разни други онлайн игри – имам регистрация в BGMafia, пристрастява малко, ама играх 2 дни по 30 минути точно
8. Сайтове за забавления – тези дори не ги знам кои са
9. Youtube, Vbox7 и други сайтове за видеосподеляне
10. Svejo.net – Голяма мания ми е да проверявам колко гласа са стигнали публикациите ми

*Забележка: Имам в предвид социални мрежи, чат програми и сайтове за запознанства. Четенето на блогове, форуми и информационни сайтове и публикуването на коментари и мнения е начин да се обогатяват знанията в дадена област и общата култура на човека.

Ето ви топ 10 социални дейности, които може да правите, вместо да чатите:

1. Кафе с приятели или Бира и цаца ( през лятото )
2. Спорт – включва и така силно разпространеният спорт наречен Фитнес
3. Плаж ( лятото ), Излети в планината ( зимата )
4. Игра на дартс или билярд
5. Игра на карти в домашни условия
6. Групово гледане на филми
7. Настройка и инсталиране на софтуер ( това трябваше да е хумористично, системната подръжка на софтуер е второто ми най – омразно нещо след говоренето за работа в свободното ми време )
8. Участия в някакви субкултурни групи ( танци, отбор по шах, баскетбол, брейк, рапове, музикални групи etc. )
9. Разходка из парка – кога видяхте дърво за последно?
10. Десетото го напишете във коментара