Защо идва новата ера?

От около края на ноември 2010 г. започнаха едни големи трансформации, свързани със духовното, здравното и социалното ми развитие ( в следствие на МНОГО кофти случки, разбира се ). Засилих езотеричните литератури и духовните познания, засилих бизнес книгите, започнах да танцувам спортни танци, да ходя на зумба, да комуникирам с много повече хора, ходих на семинар на Жасмина Папакиряку на тема „Аз съм“ ( как да изведем истинското си аз наяве ) – приложен НЛП coach, хипнотизатор и специалист по психология. Защитих магистърската си теза с отличен 6.00! Бих казал, че позитивните неща за 2011 бяха доста повече, отколкото негативните. Все пак е въпрос на нагласа.

Смятам, че такъв тип трансформация започва да тече малко по малко към всички хора и същества. А пък и какъв е изхода от сегашната ситуация? Хората не умеят да общуват, не се доверяват един на друг, не се грижат за здравето си. Изхода именно е в един такъв тип трансформации. Стига да не изпадаме във фанатична виртуална реалност с измислени герои. Мъдро и отговорно.

Ще ви пейстна един текст, който писах в коментар към блога на SuperHosting за играта за спечелване на билет за TedX, където трябваше да дам какви проблеми на 2 теми, които съм избрал. Смятам, че е доста тематичен към тази публикация:

Темите: Общество и Еко-то като стил на живот:

1. Проблемите в обществото все повече се задълбочават. Хората са изолирани от естественият им начин на живот в урбанистичната среда, която предлагат градовете ( за разлика от селата, които са макро вариант на племенната общност ). Поради това „отделяне“ хората стават некомуникативни, не са емпатични към проблемите на другите и не работят за благото на „племето“. Няма никакви отношения, никакви социални контакти и действия. Трябва да се работи в тази насока, да се информират хората за различни дейности, които могат да бъдат като хоби ( примерно да се запишат на някакъв спорт, да участват в социални кампании, да организират дарения за някаква кауза и да бъдат част от тази кауза, за да могат да се чувстват съпричастни и полезни към обществото ). На хората именно това им липсва – социална цел. След като веднъж се убедят в правотата и ползата на каузата/целта, те ще я подхванат и ще заработят за нея с пълна пара. Това доставя духовно удовлетворение и донякъде щастие. Защото хората сме създадени да бъдем социални.
2. Модата все повече био продукти да навлизат на пазара маркира навлизащата потребност от био стоки сред хората. За мен тази потребност е връщане обратно към корените на съществуването – пак ще дам за пример селата, където селското стопанство е основен поминък и начин на живот, а домашно произведените продукти са с изключително високо качество, без нитрати, пестициди и различните видове химии. Ще изходя от фразата „Ти си това, което ядеш“. Здравата храна води към здраво тяло. А здравето е безценно и то ни позволява да сме активни в обществото.
   Тенденция е да се рециклират продуктите и още по – важно е, че те навлизат все по – масово на пазарите. В някои случаи продуктите, изработени от вторични суровини са по – скъпи отколкото конвенциалните. Но обществото се осъзнава за ползата от преизползването на суровините и ефекта им върху околната среда. Какъв е проблема да работим с по – малко бяла принтерна хартия.

Вместо обобщение, ще напиша еди призив – нека да започнем да виждаме възможностите в личният и професионалният си живот, да ги преценим умно и да ги „сграбчваме“, ако могат да ни донесат позитиви. И не забравяйте да се усмихвате

Ако си мислите, че тази ми е първата блог публикация, не, лъжете се. Първият блог, който водя е blog.unone.org – блог за SEO оптимизация, още от далечната 2006 год. В интерес на истината домейна беше взет за портфолио – тогава работих с един дизайнер и бяхме решили да си представим проектите там ( което така и не се случи!! ).

Бях начинаещ web developer със стаж около 6-7 месеца, когато стартирах този блог. Отначало нямах абсолютно никаква идея какво ще пиша в него ( може да видите дезориентацията в категориите колко са разнообразни и в същото време неподредени и нелогични ). Така, че започнах да пиша точно както блогърите, които споделят какво са яли на обяд Макар, че винаги съм отричал този начин на блогване, сега на мен и на вас е това станало част от ежедневието, благодарение на Facebook и Twitter, където си централизирахме комуникацията с приятелите на едно място.

Ще копирам блог публикациите тук и ще ги изтрия от SEO блога, защото той е с професионална насоченост така или иначе. Ето ги и тях:

Публикувана на 25 август 2006 г.

I like the simple design of wordpress. Happy new web log

I like the simple design of wordpress. Happy new web log 

This is social experiment, how many visiotrs per day will generate this blog  so Go Bloggin`. It`s Free. Blog Your Life ®

Публикувана на 25 август 2006 г.

Какво ново във сивото ежедневие. ( by man0l )

Ето ме пак съм тук. Часът е 12:07. Стана 12.09 докато си отворя пощата за да видя снимките на една мацка от IRC ( между другото изглежда сладурана ). Абе тези чатърки не се научиха да не ми пращат по малки снимки. Все по мегабайт едната ? Бива ли такова нещо . Това му викам компютърна необразованост. Все пак даунлоад скороста ми е само 12 кб за което плащам 15 лв на месец на Супер любо  . Стоя на стола и ми писна да стоя. Все още чакам да се изтегли 1.4 мб снимка на мацката. Сега ще я наблюдавам от близо и ще и кажа че е готина. Пръстите и китките ме болят от работата. Аз съм php програмист. Понякога бачкам и като freelancer. Приятна вечер. И на мен ми беше приятно 

Публикувано на 25 август 2006 г.

about writing of php code

I want to say to the younger php developers – Please do not try this at home  because you are writing awfull source. And the php is in the html code – disaster ! You can try to learn more about template engines like Smarty® because it`s very usefull and the logic is separeted from the presentation ! Have a Nice Day.

Публикувано на 26 август 2006 г.

Днес е почивен ден!

Събота. 9.57. Слушам Cold as Ice на Foreigner. Нета отново е бавен – супер любо пак се излага. Мисля в момента да почна да правя някакъв чат на AJAX + PHP за или messaging system за да мога да разцъкам scriptaculous ( това е много добър фреймуърк ). Едни IRC обекти отново ме дразнят. Едва ли когато са разработвали IRCD сървърите са смятали че ще се стигне до там до такива интриги и глупусти във ИРЦ-то. Квото и да ми разправяте думата чатър си е жива обида. Blog your life®

Публикувано на 26 август 2006 г.

Програмистки хумор

preg_replace(„/SomeoneNickName/“, „man0l“, $IRC); Това е то програмистки хумор! Kойто разбира да се смее, който не разбира да гледа тъпо. Това според някои обекти е първата крачка към асоциалното поведение . Това е въпрос на личен избор – парите или живота застрашени не от поредния уличен бандит а под натиска на мисълта за собственото ти бъдеще. Дерзайте! И избягвайте професионалните изкривявания и програмисткия хумор!

Публикувано на 27 август 2006 г.
Сутришно кафе в неделя

Добро утро свят! Преди малко пих кафе със сервитьора-инженер не го бях виждал от 2 седмици поне. Той ми разказа за преживяванията си със жената котка които бяха доста завидни. Чатиха си по ICQ – той реши че много му се пишело на клавиатурата а аз му обяснявам че ми се работи в ресторант – нека да си сменим местата за малко В крайна сметка писането по клавиатура е доста трудоемка работа – все пак ме болят пръстите ръцете краката гърба и други части от тялото май не останаха ?! Сега започвам да работя защото трябва да покажем резултати на Абсолютния шеф за да не се сърдят Yankee Doodle’s. Keep Working! Blog your life®

Публикувано на 29 август 2006 г.

Вчера правих купон и ми свиха последната двадесетолевка!

Смятай каква мизерия! Това българският студент е голямо нещо ти го викаш да се забавлявате да пиете алабала а те и ризата от гърба ще ти свалят и ще ти се изсмеят в лицето нагло! Между другото едното момиче беше голяма сладурана и си я зарибявах но The smile реши че и той трябва да я зарибява а той е нагло същество съжалявам защо го извиках а и уговорката беше да докара момичета че имаше Не-достатъчно както винаги. Напих се а с едно друго момиче си говорихме дали е навита на тройка оказа се че да, но тройката да бъде тя и още двама Blog your life®

Ами това е! Забавни ли са? Харесва ми позитивността и хумора, който съм влагал и си личи как не ми е пукало, че някой някога ще чете тези публикации. А сега ме тресе една параноя и немога да се наслаждавам така на блогването, както е било тогава След това започнах да пиша преведени SEO публикации, след време започнах сам да ги пиша на база опита си и т.н.

Хайде, това е от мен, поздрав с тази песен:

Оказа се, че връзката с моето име е едни скрипт, който преди време локализирах ( за непрограмистите – превел съм скрипт, който се използва в сайта от английски на български ). Скрипта се използва като брояч с обратното отброяване на времето във сайта. Нарича се jQuery Countdown: http://keith-wood.name/countdown.html и е с GPL лиценз ( т.е. е open source и може да се използва в комерсиални разработки ). Ако скролнете малко по – надолу ще видите списък с локализации, там е и скрипта, който дефакто съм превел през 2010 г.:

Целта на тази публикация беше да покажа, че скрипта, използван в сайта uvolnenie.org е за публично използване и може да се сложи във всеки един сайт от всеки един уеб разработчик. Аз нямам нищо общо със този сайт, не съм го изработвал, не искам и да имам нищо общо.

Как останах изумен, когато се видях на снимката! Тази малката си я спомням много ясно, защото тя дойде късно на партито, към 6 часа сутринта със нейните родители, облечена в тениска на Armin Van Buuren и започна със свежи сили да подскача под епичните звуци на новият албум Mirage на диджея. Разбира се тази свежест се забелязваше измежду изморените, но искрящи все още погледи на трансираната от музиката тълпа. Даже един непознат отиде при малката и искаше да се снима с нея, но тя убедително му отказа. За сметка на това пък неволно се е снимала с мен.

Сами разбирате, че от 11 часа вечерта до 6 часа сутринта са 7 часа подскачане, дехидратация, свръх умора и човек е на границата на силите си, докато слуша любимият си диджей. В този момент светкавица пронизва мрака, а както казват индианците – душата ми е запечатана на снимката…

Така, че не се учудвайте, ако погледа ми е зловещ, изтормозен и пише на лицето ми „Уморен съм, ама съм на партито на Armin“. А снимката открих случайно, тъй, като с въпросната малка лейди имаме общи приятели.

Ето я и въпросната снимка:

Разбира се, тръгнах да пиша тази история, защото всъщност се смеех на текста под снимката, както и коментарите под нея, които са доста забавни. Под снимката пише:

Провокативното заглавие на снимката е породило колоритни коментари за моята личност. Прочетете ги по – долу:

Забавно, нали

Леля ми е известна в артистичността си – пее в хор, пее в група за стари шлагери, постоянно ходи по културни прояви и пише стихове. Конкретен повод няма, сигурно го е написала щот’ съм готЯн

Ето го и него:

За Манолчо какво да ти река?
Скоро ще тръгне по света.
Нови дейности да упражнява
и достойни пари да получава.

Той е позитивен, упорит,
амбициозен, весел, духовит!
С много неща се занимава
за любов време не му остава.

Уеб дизайн ще ти завърти
На NWA семинар ще посети
От скоро вече е във Вижън
със сертификат го виждам.

Левент, красив , напет,
чара си разпръсква навред
знания бързо усвоява
най засуканата мома заслужава!