Вчера вечерта привърших автобиографичната книга на Ричард Брансън – Как изгубих наивността си. В нея той разказва неговите премеждия, преживявания и успехи от началото на съзнателният му живот до 2007 год. Роден по времето на хипарството, класическият рок и “свободната любов“, той придава този дух на конгломерата „Virgin Group“, който създава и управлява вече над 40 години.
Първото му бизнес начинание е студентското и ученическо списание „Student“, като 2 години работят в едно тъмно мазе на един от бизнес съдружниците му. Печалба няма, всички служители на Student ( които постепенно нарастват на 20 ) получават по 20 паунда на седмица. Парите се държат в кутия от бисквити, а телефона им е пръв приятел, тъй, като постоянно уговарят срещи за интервюта с обществено значими личности и световно известни музикатнти.
Следващото бизнес предизвикателство е „Поръчки по пощата“ – приемат поръчки за музикални плочи и ги изпращат по пощата. Криза в редиците на пощенските служители ги кара да диверсифицират риска и да основат първият си музикален магазин. Наречен е „Virgin“ по идея на една от служителките, тъй, като Ричард и екипа му се впускат в начнинания, в които нямат опит и са „девствени“, но за сметка на ентусиазма, качественият продукт и предприемаческите способности на Брансън са доста успешни бизнес модели.
След като са придобили опит във музикалните магазини на Virgin, Ричард и съдружниците му познават музикалният пазар и знаят кое се търси. Това му навява идея да създаде музикален лейбъл и да продуцира музиканти. Намира една отдалечена къща в провинцията, отива в банката по сандали и с дълга коса ( типичен хипар ) и получава заем, за да ремонтира къщата и да я превърне в звукозаписно студио.
След създаването на лейбъла, подписват договор с музикант, който ги изкарва на върха и започват да печелят стотици хиляди долари – това е първият им по – крупен бизнес. Следват договори със Секс Пистълс, Фил Колинс и други.
Брансън следва мечтите си и създава авиокомпанията „Virgin Atlantic“, като я финансира с пари от Virgin Records. Следват епични битки с British Airways – националният превозвач на Обединеното кралство, в които Virgin Atlantic печели. В тежък момент от борбата с нелоялната конкуренция, банките му заявяват, че ще му отрежат овърдрафта и Ричард Брансън е принуден да продаде най – успешният си бизнес – Virgin Records, за да спаси бизнеса със самолетите. Музикалният лейбъл е оценен и продаден за 1 милиард долара.
Оттук нататък Ричард се отдава на социално насочени каузи, подобрява Virgin Atlantic, закупува франчайзинг за железопътни трасета в Англия и инвестира в тях за да ги подобри и да прокара влак последен писък на технологията.
Ричард Брансън изключително много харесва балоните с хелий и горещ въздух и се пуска 3 пъти на пътешествия, като едното от тях е околосветско пътешествие. В двата случая той и партьнорите му, с който пътуват са на ръба да оцелеят, но късмета им се усмихва многократно. Брансън рекламира по този начин и марката Върджин, тъй, като поставят световен рекорд за постигната скорост, когато обикалят Земята с балон.
„Как изгубих наивността си“ според мен е задължително четиво за всеки млад ( че и стар ) предприемач. Ричард Брансън ясно показва как с непоклатимите си цели и усърдност постига бизнес за милиарди долари. Разбира се, той винаги улучва и правилният момент и стратегията му при създаването на нова компания е да наеме успешен и доказал се мениджър от бранша, който да я управлява. Мотото му е „Докато се забавлявам, правя и бизнес“ и преследва студентските си мечти. Върджин освен голяма корпорация е и социално отговорен и екологичен бизнес. Поради тази причина Брансън създава Virgin Fuels – компания за добиване на биодизел от рапица и соя и една от основните мисии на Върджин Груп е да опазва околната среда. В бъдеще обмисля за пътувания, през които самолетите минават през космоса ( и разполага с такава технолгоия, благодарение на Virgin Galactic! и космическите кораби Спейсшип 1 и 2 ) за да спестят въглеродните емисии, излъчвани на земята от самолетите.
Ричард Брансън много прилича на мен, като изключим силната му ексцентричност. Това ми дава вдъхновение да знам, че съм поел правилен път и знам, че няма невъзможни неща. Нека не си слагаме сами ограничения и граници. Другото мото на Брансън е „Бизнес отвъд ограниченията“ – идеално прилягащо на мен. Книгата си заслужава, с две ръце съм за нея 
Мисля да проверя как са и другите му книги, ако някой от вас ги е чел, нека сподели опит.
