Баба Елена взе малкото столче, с което седеше пред блока и се качи в апартамента у тях, на вторият етаж. Там дядо Гошо ( в миналото виден майстор на тесли ) пиеше обедната ракия със салата от маруля, докато гледаше новините. Баба Елена се настани до дядо Гошо на соц канапето с извезани елементи – сърп и чук, за да гледат турският сапунен сериал „Златната клетка”.
- Гоше, дали Гюнеш ще намери нови доказателства за фалшифицираното убийство на онуй момче, дето заради него Али лежи в зандана? – почуди се баба Елена, почесвайки се отзад по косата до лявата фиба.
- Не знам ма, Елено, тя Гунушата е толкоз отдайна на брат си, че нимой да не бъде тяхната работа – каза дядо Гошо, потривайки с пръсти малкият си талисман – тесла, направен от него през 1963 г. след рождението на сина му.
Започна дългоочакваната серия на Златната клетка – то не бяха пот и сълзи, фалшиви обвинения, наранена любов. Баба Елена усети едно горчиво чувство под лъжичката, в следствие от поредната съзливата любовна сцена с второразрядните турски аткьори и по време на рекламите отиде да изпие един валидол, за всеки случай. Дядо Гошо гледаше заинтересовано, но закоравелият му характер не му позволяваше да изпитва капчица емоция и само леко сумтеше на по – тъжните сцени.
Той беше свикнал със старческата миризма на бабата и все я караше да ходи да се пръска с неговият одеколон „Каро”, от който имаха останали 2 кашончета още от Хоремага.
- Елено, да не забравиш да се пръснеш с Карото! И айде идвай, че свършиха рекламите. – изсумтя Георги, удряйки леко дъното на чашата за ракия в масата.
- Абе Гоше, склерозата те гони тебе, вече не се пръскам с карото, нали Лидия ни подари 2 маркови парфюма, един мъжки и един женски на прИмоция от нейната фирма?
- Ааа да, Лидчето, мойто унуче – усмихна се дядо Гошо и си наля още малко ракия.
Лидия беше внучката на баба Елена от нейната дъщеря Ваня. И двете работеха в една чужда компания за козметика и парфюми и припечелваха добър месечен доход. Парфюмите бяха на промоция цял месец – купуваш 1, получаваш 2 и Лидия подари на баба си и дядо си по 1 парфюм, с индивидуален аромат – смесваш няколко съставки ( докато ти хареса така полученият парфюм ) и си го поръчваш онлайн.
Баба Елена извади бледорозовият парфюм от опаковката с надпис „Аз обичам баба”, пръсна 1 път , за да има още много и отиде в кухнята да догледа сериала.
- Изтървах ли нещо? – попита баба Елена
- Не, тука преследваха едни бандити с полицейските коли – отсече дядо Гошо нервен, защото бабата му прекъсна насладата от екъшна.
Мелодрамите към края на турската сапунка бяха преувеличени и караха действието на валидола да отслабва. Бабата почти подскачаше от уплах и се удряше в масата, когато даваха груби сценки от затвора с младият Али, неправомерно обвинен в убийство.
- Еленке, айде, сериала свърши, аз отивам да играя белот с Минчо – каза дядо Гошо, като си свиваше през това време цигара с евтиният турски тютюн, който беше купил от пазара до блока.
- Добре Гоше, купи хляб на връщане. – след което баба Елена отиде да пере с полуавтоматичната пералня Еурека.
