Ето какво публикувах във Fb акаунта си:

Братя и сестри Българи! Нека се гордеем с нашата нация, нека бъдем патриоти ( поне веднъж в годината ) и да покажем уважение към падналите герои за бленуваната 5 века СВОБОДА. Надявам се да виждам все повече обединение и взаимопомощ между нас. Защото това е значението на думата „демокрация“ и да нека не бъдем вече страна от „вторият“ свят, а страните от третият свят да ни бият по доходи …

Дядо Вазов си го е казал в Опълченците на Шипка:

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: „Търчете! Тамо са раите!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
Насипи налитат и падат, и мрат; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: „Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!“
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва – гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
„България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!“
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба,
всяко нещо – удар, всяка душа – плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
„Грабайте телата!“ някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч…
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки…
Йоще миг – ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
………………………
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Нека да завърша патриотизма с българският химн! Той не се слуша само по Нова Година

Преди често се събирахме да играем домашен покер – Texas Hold Em. Влизахме с малки суми пари – от порядъка на 1 – 2 лв, за да повишим големият интерес към играта. В интерес на истината някак си не умея да играя на игри и някога печелех, друг път губих. Но като ударя чертата общо взето повечето пъти съм бил на загуба

Хубавото при покера е, че успях да пробвам да си управлявам мимиките по лицето, да наблюдавам играчите срещу мен, ако получат хубави или лоши карти – изобщо да следя целият процес. Научих се да залагам толкова, колкото мога да си позволя да загубя. Даже тези ‘житейски’ уроци са приложими и при други типове дейност. Важно е да се играе само с приятели, тъй, като играта не е груба, а в приятна атмосфера и не се натоварваш от напржението, което така или иначе се създава.

Чувал съм за разни покер играчи, които играят online poker в различни сайтове. Играят едновременно в 20 – 30 турнира така нареченият ABC покер – влизат само, когато имат добри карти. На ден като играят 5-6 часа, правят 100 турнира на ден и докарват няколко хиляди приход. Това си е цяла професия за неангажирани хора.

Та реших да не играя нещо от което губя пари. Оствам само с намерението да правя онлайн маркетинг на казина и покер сайтове. Но си струва да отбележа, че веднъж „проиграхме“ 6 часа, беше забавно в яка компания, имаше бира и чипс – неща които вече не консумирам. Май като цяло съм станал по – здравословен в социален и здравен аспект.

Как се става богат? „Харчи по-малко, от колкото изкарваш“! Това златно правило може да ни направи милионери или просто да ни спести доста финансови проблеми. Но дали е толкова лесно да го спазваме, особено в днешно време, когато сме заобиколени от толкова примамливи оферти за различни продукти и услуги? Ключовата дума тук е дицсиплина.

Aко планираме разходите си и избягваме импулсивните покупки, в края на месеца няма да сме на червено и няма да задлъжняваме. И понеже така или иначе прекарваме доста време в интернет, защо докато сърфираме не опитаме и да държим под контрол финансите си. Почти като на шега, на 01.04.2010 официално стартира myPocket.bg.

Сайтът предлага уникална за България услуга за следене и управление на личните и семейни финанси и за първите дни от съществуването си се сдоби със стотици пресметливи посетители. Потребителите въвеждат основните си ежедневни разходи, както и месечните си доходи, като ги отнасят към различни категории – храна, дрехи, спорт и т.н. След това, във всеки един момент, те могат нагледно да разберат къде са изхарчили парите си, да кажем през последния месец.

Също така могат да създават месечни бюджети с лимити за различните разходи и да следят за спазването им. Сайтът има и много други полезни функции, а най-хубавото е, че е безплатен и напълно анонимен. Създателите му обещават много скоро към myPocket.bg да има и блог със статии, свързани с личните финанси.

Обичам да чета всякакъв тип бизнес книги, но както ще си проличи от списъка по долу, предпочитам предимно за маркетинг и личностно израстване. Включил съм книги от световни автори като Филип Котлър и Сет Годин. Ето го и списъка:

• Маркетинг на позволението“ от Сет Годин – книга, която я няма на пазара вече, а материалът е страшно актуален
• Латерален маркетинг от Филип Котлър. Работещата креативност! – подзаглавието е „Нови техники за нестандартни идеи“. Напомня ми малко за Guerrilla Marketing
• Новите правила в маркетинга и в PR от Дейвид Скот – определено трябват нови правила в маркетинга и ПР, старите са на бая годинки и не са ефективни!
• „Гениален маркетинг“ от Питър Фиск-убийствена сделка! – Масовият пазар е мъртъв, важен е потребителят
• С тази книга ще спечелите пари! - малко фанатизирано заглавие, но в съдържанието са включени тематики като Астрология и Фън шуй – две неща, към които имам интерес
• „Лилавата крава“ от Сет Годин – или как да се научим да мислим различно
• Бащата на манипулацията – определено ще има какво да се прочете. Става въпрос за Public Relations и откривателят на PR
• Бизнес отвъд ограниченията!Опитът на един предприемач – историята на Ричард Брансън – откривателят на Virgin авиолиниите

Това е моят wishlist. Обмислям да започна да си ги купувам една по една, а защо не и наведнъж

Ето архив от Re:Tv от предаването Булевард България с водещ Иван Бедров:

Моята публикация я прочетоха на второ място. Хубаво е, че се дава гласност на нещата и това доказва силата на обединението на блогърите