Пиша тази публикация във връзка с тази публикация в Аз Чета, като коментар на написаното от Елена Козарева, директор на издателска къща Лик. Нека се смята за отворено писмо към абсолютно всички български издатели.
Писмото:
Уважаеми издатели,
Абсолютно разбирам отпора ви относно Chitanka.info, харесвам вашата работа и я уважавам. Аз също създавам материали с авторски права, било то и сорс ( програмен ) код.
Имам няколко въпроса, които искам да ви попитам:
- Какво правите за маркетинга на вашите издания
- Знаете ли за факта, че книгите може да съществуват в електронен формат ( включително и аудио книги )
- Какво смятате за възможността да достигат до ГОЛЯМ брой потенциални НОВИ клиенти БЕЗПЛАТНО
- Защо не сключвате договори и не водите преговори с т.н. пиратски сайтове – книжарници, от което може само да имате взаимни изгоди
Съвременната технология позволява „дигитализирането“ на книги ( вероятно разполагате и с дигитални копия на книгите, преди да ги дадете за печат ) и публикуването им в сайт, като може да се защитят от запис и разпространение. Защо вашата асоциация на българската книга не кандидатства за един евро проект и да си направите първата българска законна виртуална библиотека с ПЛАТЕН достъп, цената на един такъв проект не струва повече от 40-50,000 лв.
Икономиката има основни принципи – при търсенето има и предлагане. Има пазарно търсене за дигитални книги, а сайтове като Читанка.инфо запълва „дупките“. Електронните четци тепърва започнаха да навлизат в България, цените им падат драстично. Всеки разполага с телефон, на който може да слуша аудио книга. Това, са вашите нови и потенциални клиенти, от които може да спечелите освен популярност, също така и пари.
Моля насочете вашата мисъл не към това, как да продавате книги, а към това, как да печелите от книгите. Възползвайте се от новите технологии, от интернет, от инвестициите. Иновативните компании успяват, адаптивните компании оцеляват.
Ще се радвам да чуя мнението ви.
Поздрави, Манол Трендафилов.
Това да го разберат феодалните-старчета ли ? Няма начин, щото и в асоциацията са такива, феодални, закостенели мозъци…
Има и други въпроси, които могат да бъдат зададени:
1. Качеството на преводите е потресаващо, защо?
2. Мога ли да върна книга в законовият срок според Закона за защита на потребителите? Да кажем, ако не съм доволен от качеството и?
Ами да се чувстват свободни да отговорят и на тези въпроси.
Съгласна с Иво Апостолов. За качеството иде реч – защото издателите вият и реват как не се купоуват книги и затова плащат на преводачите жълти стотинки, а преводът е високо интелектуален труд. Няма редактори, няма коректори. Същото е и положението с преводите на филми – там преводачите са последна дупка на кавала, малко преди чистачите..
Аз също имам един въпрос, насочен повече към нинджите от ГДБОП. Какво мислят по тази извадка от закона:
„Чл. 24. Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
9. възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели.“
Напредъкът на технологиите направи излишни издателите. Сега те се чудят как да се задържат и плащат за подобни варварски акции.
Съвременните информационни технологии позволяват читателите да плащат директно на авторите. Обаче много автори не разбират това и не са интегрирали онлайн система за заплащане в сайтовете си. Някои даже нямат сайтове!
За да печелят авторите не е необходимо да се ползват технологии за DRM. Достатъчно е в произведенията, разпространявани от библиотеките да е посочен сайта на автора. Читателите ще посещават сайта на автора и ще му плащат със система за онлайн разплащания (PayPal, Moneybookers, ePay.bg и др.).
Обърнете внимание, че читателите ще плащат след като са прочели съответното произведение и без да бъдат принуждавани със закон или по друг начин! Разбира се ще има и такива читатели, които няма да плащат дори и да са прочели произведението, но не всички са авантаджии. Ще има много хора, които ще си платят за електронна книга (т.е. ще се чувстават задължени да платят за това, че са прочели книгата от някоя онлайн библиотека) или даже ще си поръчат хартиена книга (някои хора предпочитат да четат от хартия вместо от монитора).
Пак да повторя за тези, които не са разбрали: читателите ще плащат доброволно без никой да ги принуждава! Достатъчно е само авторите да се постараят да интегрират в сайта си някаква система за онлайн разплащания (или поне да си напишат адреса на PayPal – читателите сами ще определят колко да платят).
Здравейте. Понеже се засегна качеството на преводите, на редакцията и на корекцията, та искам да споделя, че работя именно в тази сфера. Превеждам книги, също така и редактирам книги. В това си качество станах неволен свидетел как едно прохождащо издателство в момента прави всичко възможно, за да реализира максимални загуби от едно иначе хитово в международен мащаб заглавие.
Редактирах книгата с ясното съзнание, че след мен ще има коректор. Крайният резултат ме накара да заскубя коси. Жената се беше съсипала да ръси поголовно запетайки – явно, за да си оправдае заплатата. Същевременно там, където съм изпуснала някой препинателен знак, тя не го беше пипнала.Разчитам на това, че иначе преводът е добър, а потенциалните читатели няма да се забият да броят запетаи и кавички, та книгата може и да тръгне, ама знае ли човек? Но те така се работи в средностатистическите издателства. И после ако някой се чуди защо читателят е предпочел да чете преводите на Cyrvool или на Helen, вместо долнопробната гавра на Вузеви и Йоханна Разпопова, ощетявайки по този начин издателството, значи има проблеми с осмислянето на реалността.
Да, време за промяна е!
Всъщност е много интересно време. Турбулентно, динамично, както искате го наречете. Едно е ясно – колкото и да НЕ желаят, времената се менят, менят се и играчите…
Почитаеми и уважаеми дами и господа!
Тъй като очевидно съм в ролята на злата вещица и достатъчно камъни са хвърлени вече върху ми, моля, не ме съдете твърде строго
)) – за правописни и други издателски грешки…
Ще се опитам да отговоря кратко – доколкото мога и от свое име – на въпросите ви:
1. Какво правите за маркетинга на вашите издания
- Правим каквото можем, включително – разработване на нови методи за продажба, разпространение, рекламиране на книгите ни.
Лично ние се занимаваме с традиционните книги, издадени на хартия, тъй като договорите ни за откупуване на авторските права от чужди издателства, както и договорите, които сключваме с преводачи, изрично отбелязват, че не касаят електронно издание, че то е предмет на друг договор и нямаме права да разпространяваме книгата в електронен или аудио вид. По тази причина, за да можем легално да продаваме книги в електронен вид, трябва да предоговорираме и анексираме над 800 заглавия, сключвайки нови договори с поне две страни – чуждото издателство и преводача; допълнително – с редактор, художник, съставител или други сътрудници.
2. Знаете ли за факта, че книгите може да съществуват в електронен формат ( включително и аудио книги )
- Знаем
3. Какво смятате за възможността да достигат до ГОЛЯМ брой потенциални НОВИ клиенти БЕЗПЛАТНО
- Бихте ли ми разяснили въпроса си? Какво точно имате предвид под „безплатно“?
4. Защо не сключвате договори и не водите преговори с т.н. пиратски сайтове – книжарници, от което може само да имате взаимни изгоди
- Защото никой не ни пита, когато качва сканираната книга – често научаваме за това от хора, близки до издателството. В крайна сметка пиратските сайтове нямат интерес да сключват договори с нас, тъй като безплатно привличат клиенти, за да осигурят посещаемост на сайта си. Наивно е да смятате, че това се върши единствено от благородни подбуди – просто е обикновен трик за увеличаване на трафика и точно вие би трябвало също да сте наясно с това. Тоест цитираните навсякъде „права“ за възпроизвеждане не са точно и напълно „правилни“… има комерсиална цел, но тя е добре прикрита – като сървъра на групата, като анонимните лица. Самите те обаче са в съзнание, че вършат нещо незаконно – но умело манипулират хората.
1. Качеството на преводите е потресаващо, защо?
- Мога да отговоря само за нашето издателство. Във всеки случай борбата с лошите преводи и при нас е безмилостно жестока, не казвам, че я печелим всеки път, за съжаление. Опитваме се да осигурим качество на преводите, работим с редактори, консултанти, дългогодишни специалисти и въпреки това понякога се случва на пазара да се „промъкне“ превод с грешки и неточности. От което ние самите наистина искрено страдаме…
2. Мога ли да върна книга в законовият срок според Закона за защита на потребителите? Да кажем, ако не съм доволен от качеството и?
- Можете, не виждам причина да не можете… Случвало ли ви се е да имате проблеми?
Иначе – мда, цялата тази дискусия за електронните книги по принцип си струва. Идеята да се направи легална електронна библиотека също е много добра. Водим преговори с хора, които искат да направят подобно нещо; но както обясних, няма да е лесно и ще отнеме време и доста пари да се предоговорира такъв масив заглавия.
Друг е въпросът, че дискусията е породена от недобронамерена манипулация и изведнъж издателите наистина се оказват качени на кладата. Подобна „война“ е повече от нелепа. Лично аз и издателите, които познавам, си вършим работата наистина с много любов, желание, хъс, радост – и определено не е лесно, понякога плуваме в сярна киселина.
Добре дошъл на Библиотекарят! Ти стана известен за по – малко от 24 часа, това е похвално
И аз съм чувал, че издателите изкупуват за малко пари произведенията от авторите. Доколко е така, нека професионалистите в бранша да кажат.
@Вилиана, грешките при един стартиращ бизнес ги има във всеки бранш. Лошо е, че се е превърнало в утвърдена практика според теб в издателският бизнес. Аз не съм запознат с това.
@Елена, благодаря, че се включи в дискусията. Надявам се, че мога да говоря на „ти“. Поне в моят блог не съм оприличавал никой на вещица, нито съм хвърлял камъни
Много интересна информация даде по 2ри въпрос. Можеш ли да ми кажеш колко струват правата за тези 800 издания за цифрово издаване, както и останалите разходи по създаването на e-книгата? Питам от любопитство и от предприемачески хъс
Относно 3ти въпрос, Читанка.инфо е информационен портал. Аз не чета художествена литература ( само компютърна и бизнес ), респективно не се интересувам от книги на художествена тематика. Посредством Читанка.инфо се информирам за художествени ( и друг тип разбира се ) издания. Тоест аз не съм ви в таргет групата, но разбирам за вашите издания от там. Говоря примерно, не знам въобще дали сте имали заглавия в Читанката. Та основната идея е, че има „нечетящи“ хора, до които достигате посредством Читанката. Това наричам достигане до голям брой потенциални клиенти. Което е абсолютно безплатно за вашето издателство и всички останали.
Да добавя още нещо – работя на компютър професионално от 4 години. Не желая да гледам монитор, нито да чета текст от него, имам силна апатия към това. Тоест НЕ чета онлайн цели книги, по – скоро ги преглеждам. Ако нещо ми хареса може да си го купя, може и да си счупя още малко очите, да го прочета онлайн, което все по – рядко се случва.
Относно „Недобронамераната манипулация“ – Със сигурност е недобронамерена, но не е манипулация, а е реакция на обществото от случилото се с Читанка. В прессъобщението от пресцентъра на МВР бяха цитирани асоциацията на българската книга и др. което пряко или непряко сочи издателите. Аз също подкрепям изцяло целият отзвук и „спасяването“ на Читанката. Като цяло се получи много черен PR срещу издателите. Трябва да може да се справяте с черният PR обективно и прозрачно.
Благодаря, че се включи отново.
Е, това с вещицата беше шегичка, не съм толкова черна, грозна и проклета
))
) Авторските права, договорени с чуждо издателство ще са от порядъка на 500-1000 евро на заглавие и е твърде възможно да бъдат поискани авансово, независимо от броя свалени копия. Както се договориш, въпрос на дълги пазарлъци (отнема между две седмици и две години, зависи дали ще ти отговорят бързо и дали ще са сериозни – и дали ще дадат подходяща за теб оферта). След това трябва да сключиш нов договор с преводача (ако старият вече е изтекъл) или евентуално да направиш нов превод с друг преводач. Ще ти струва между 600 и 3000 евро в зависимост от броя страници и сложността на текста. Отнема между три месеца и три години пак според обема и сложността. Спомена се вече за ужасяващите преводи, на които е възможно да попаднеш … тогава се налага тежка редакция (отнема също толкова време и също много пари) Минава коректор, предпечат ииии… воаля!!! Имаш малък спретнат пдф файл, готов за форматиране в подходящ формат и готов за качване. Добронамерени запалени читатели само това чакат (между 6 месеца и 6 години е очакването), бързо свалят (купуват) файла (за 5 лв) и да се надяваме – не го качват директно в пиратски сайт за радост на жадния за знания народ. Междувременно е възможно книгата напълно да е остаряла като информация, да са издали още десет с подобна тематика, името на автора да е еврейско и антисемитите да не искат да я погледнат… иди им обяснявай, че е професор от Кембридж и че книгата е великолепно изследване! И разбира се, съществува дребният факт, че междувременно всяка седмица излизат около 200-300 нови заглавия, тоест малкият спретнат файл ще се бори като тигър за място под белия свят!
Пък ти си един от добронамерените опоненти, които изказват мнение и аргументи, без да им се налага да прибягват до… странни мисловни въртели.
На въпроса ти (уважавам предприемаческия дух
Забравих ли нещо? Определено са ти спестени мъките с евентуални печатници
Това, като се замислиш, е истински плюс.
При минимални разходи имаш 800 заглавия за 1 200 000 евро… по принцип разтегнати за около 20 години работа. Не ми се мисли каква трябва да е единичната ти цена, ако си я купят 20 човека.
Това не е черногледство, нито пък желание да се оплача колко ми е тежко – ако нямах желание да се занимавам с това, нямаше да го правя. Имам и ми харесва, вълнуващо е
Истинско приключение, въпреки евентуалните препятствия 
Хубава вечер, беше ми приятно. И все пак, наистина ли ВЯРВАШ, че Читанката е бяла и невинна като девица некоя недокосната и че там комерсия няма, а само и единствено желание да се подпомогнат издатели и читатели?
))
Ъъм, това не е предприемачество а самоубийство. По – скоро се бих занимавал с отделен автор, по – логично ми изглежда
Успех с мисията и благодаря за подробното описание. Харесва ми закачливият ти тон 
Да, Читанката е некомерсиален проект. Даренията не са търговия. Аз я защитавам за каузата. Но има и друго – писна ми от демостративни затваряния на „пиратски“ сайтове ..
Поздрави, и на мен ми беше приятно.
Госпожо Козарева, приятно впечатление ми направи тона и аргументацията Ви. Имам едно предложение: Защо не опитате с закупуването на правата за електронно издаване на една книга и да видим дали няма да излезете на печалба. Вярвам, че ако книгата е добра и е от известен автор ще има успех. Мнозина биха си я купили посредством SMS например. Имам в предвид по-горе описаният начин за подкрепа на издателите и преводачите ако книгата ти е харесала. Защото когато прочета едно произведение, което ми е дало няколко часа удоволствие, аз ще изпитам удовлетворение да си платя за това. И не мислете, че такива като мен са единици. В читанка се обсъждаше възможността да се плаща на преводачи за превод на дадена книга по поръчка, но Борислав избягваше всяко предложение за заплащане и затова се разграничи от този проект.
2 неща
след като не сте закупили (нямате) правата за електронни издания, защо твърдите че правата ви са нарушени?
специално читанката не печели нищо от посещаемост, няма рекламни банери или подобни простотии
Госпожо Козарева, много се радвам, когато се включи и някой от другата страна – в случая с читанката това сте вие, Николай Телалов като писател и още няколко лица. Телалов застана твърдо в защита на читанката.
На въпроса ви за бялата девица – колкото и да ви е странно, наистина там нямаше никакъв комерс. Имало е хора да поискат да платят „не мога да сканирам книга, мога да ви дам някой лев“ – Борислав ги е отрязвал на секундата. На сайта нямаше НИТО ЕДИН банер, та и от реклама не са взимали стотинка. Всичко беше доброволно на 100%. И като всяка нормална библиотека първо някой си е купувал книгата, която после да бъде сканирана, разпозната, редактирана и качена. Но за разлика от всяка нормална библиотека нямаше дори годишен членски внос. При това, ако не знаете, да ви кажа – огромното мнозинство от четящите мразим да четем на монитора. И ако ни хареса някоя книга, после си я купуваме. Имало е книги, които съм чел само защото са безплатни и прочитането им само е затвърждавало предварителното ми мнение, че тая книга не струва и ако не беше безплатна, просто нямаше да си я купя никога, например лично за мен в тази група са прехвалените глупости на Дан Браун. Има други, които съм решил да си купя и ще си купя (или вече съм купил), независимо или точно защото вече съм ги прочел. И аз не съм някакво изключение, напротив – това е гледната точка на мнозинството. И най-важното – абсолютно всеки от тези аргументи важи за всяка библиотека. Всъщност голяма част от личните ми книги съм ги чел първо преди години в библиотеката на родния ми град, а след това съм си ги купил. Та помислете си, моля, отново по въпроса доколко библиотеките нанасят щети за милиони на издателствата. След това може да направите един бърз преглед на заглавията по книжарниците и да ги сравните с тези по библиотеките – моето наблюдение е, че нямат много общо. В читанката имаше десетина любовни романа, в другите библиотеки има повече, но пак са малка част от цялото, а в книжарниците са мнозинство от наличните заглавия. Очевидно най-голям принос за ниските продажби имат самите издателства, като не предлагат това, което се търси.
п.п. За банера сгреших, имаше един – препратка към затварянето на безмонитор, друга геройска акция на бопаджиите, също тръгваща от ик“труп“. Разбира се, всеки знае, че слепите са най-опасните престъпници, пък и при наличието на толкова много софтуер и книги, преработени за четене от слепи си е престъпление да им се дават безплатно. Всъщност можете сама да се информирате по въпроса, аз няма да ви сервирам предубеденото си мнение.
Здравейте,
Да попитам само, към просвещение чрез кражба ли ще вървим, подигравайки се с труда на хората, които творят.Вероятно това е техният стимул за творчество и желание да просвещават с произведенията си такива като нас, които защитаваме така яростно престъпленията и с лека ръка корим именно тези, които се опитват да ни направят…по – хора, може би е израза.Ами тогава за да сме облечени по -последна мода, дайте да крадем дизайнерски дрехи или ако пък сме решили да се посвещаваме на изящните изкуства…да разбиваме галерии.Не може с въпроси като “ каква ви е маркетинговата стратегия“ или „какво правите да привличате клиенти“ да се оневинява престъпление като пиратството защото в крайна сметка то не е нищо повече от най – обикновена варварска кражба, маскирана зад интернет пространството и глупости от рода на ограничаване на свободата.Безумие е просто да се създава впечатление у децата ни, че пиратството на книги и на изкуството като цяло е начин те да се просвещават.В какво ли…питам???
Радвам се, че се появи издател, който да даде някакви по-конкретни факти и който (почти
не повтаря като папагал „нарушени са ми правата!“.
Искам да попитам г-жа Козарева следните неща (от гледната й точка на издател):
1. Каква според вас е най-съществената разлика, която отличава хартиените от електронните библиотеки, та първите са допустими, а вторите – не?
2. По какво дейността на „Читанка“-та се отличава от тази на откритата преди около месец нова библиотека в Плевен (които с гордост демонстрираха професионалния си скенер и обясняваха как могат да дадат на всеки електронно копие)? Ако не можете да откриете тази новина в уеб-пространството, кажете и ще я потърся, за да се информирате.
Ще добавя няколко коментара, за да изясня позицията си. Аз не съм против издателствата. Наясно съм, че без тях няма да има книги, а аз обичам да чета. Наясно съм какви трудности изпитват и в какви тиражи са принудени да издават, за да покрият разходите си. По информация „от първа ръка“ един от най-големите издатели у нас си позволява да отпечата 1’000-2’000 бр. само за бестселъри! А някога се печаташе в тираж 30-50’000. За разходите – освен авторската такса и заплащането на преводачите можехте да добавите и тези на разпространителите. Колко от читателите знаят, че „Хеликон“ изнудва издателствата за 40% отстъпка от коричната цена (за това лично ми се оплака един издател миналата седмица)?
Но въпреки това не смятам, че позицията ви е правилна. Ако имате интерес, ще продължим диалога.
Уважаема госпожо Козарева,
при условие, че има договорка с преводача, не е ли взъможно да се използват вече готовите файлове, които са били използвани за печат на книгата, вместо да се правят нови? Предполагам, че всяко издателство разполага с форматируем формат на произведения издадени през последните 10 (20?)години. За по-стари текстове се предлага специализиран софтуеър способен да извлича текста при сканиране, което значително би улеснило дигитализирането на прoизведението.
Разбира се остават преговорите за издаване на дигитално копие на книгата. Там мога само да предложа аргумент, който би могъл да намали разходите по правата: Електронните книги в България са факт, ако издателствата не предлагат книгата Х в електронен вариант (на атрактивна цена) – някой ще я сканира, ще я качи в електронна библиотека и дигиталната версия ще е факт. Т.е. въпросният правопритежател с когото преговаряте ще остане с пръст в уста – вие поне му предлагате някаква възвръщаемост от продукта, който неизбежно ще се появи.
И последен въпрос:
Договорите от примерно 1960та година съдържат ли клауза за дигитализирането? И имате ли законово (морално?) право да дигитализирате тези издания без да плащате за авторско право наново?
Поздрави,
LCF
Г-жо Козарева,
аз търся една историйка за Билянка разпилянка. Старо издание има, за ново не знам. Колко би Ви струвало издаването й на електронна книга? Няма да имате нужда от превод. Или Вие смятате, че хората трябва да четат само новите ви издания и то нуждаещи се от превод (така сте направили сметките си, дори с нов превод)? Ако една книга издадена през 1970 година например я има в нета свободно, няма ново издание, това как ви ощетява? Наистина ли мислите, че ако няма книги в нета ще спечелите милионите, с които се чувствате ощетени?
Димитрина,
според вас излиза, че просвещението трябва да е само за платежоспособните?
според вас излиза, че законът е свещена крава?
Издатели!
Имам за вас една новина. ХІХ век е свършил. Свърши и ХХ. Бъдещето просто ще ви подмине.
Виждам че след като приключихте с „chitanka“ сигурно на ред идват и библиотеките
тези страшни и незаконни обществени места разпространяващи незаконно книги и то
дори срещу малка такса,но много ще ми бъде любопитно да бъде направена една проверка и на вашите „скъпо закупени лицензи“ поради факта, че доста често в нашата мила абсурдна държава много често доказваме колко е вярна поговорката
„крадеца вика дръжте крадеца“
Първо да поздравя Манол, за добре премерения тон на писмото (евала за дипломатичността)
Второ към г-жа Козарева – един от полезните уроци, които научих при бившите си работодатели (които бяха добри предприемачи, за съжаление чужденци) е че никога не бива да се занимаваш едновременно със 100 проблема. Във вашият случай е желанието ви да предоговорите условията за ВСИЧКИ стари произведения, които сте издавали. Защо не започнете с тези автори, с които ще преговаряте тепърва за издавене на книгите, така в един и същи момент ще договоряте издаването на хартиения и на дигиталния вариант. А още по-лесно – започнете преговорите с българските автори, там не се налага превод. По този начин ще покажете на читателите, че лека полека започвате да променяте политиката на бизнеса си и най-важното усилията ви са насочени към задоволяване на вече съществуващата нова потребност.
Трето към Димитрина – дълбоко се съмнявам, че творците са такива, защото очакват финансова възвръщаемост (казвам го от личен опит). Творците искат да достигнат до възможно повече хора, да им дадат частичка от знанието и емоциите си. А относно „дайте да крадем дизайнерските дрехи“ факт е, че в модния бизнес се краде на поразия. В модата важното е да си пръв, за да продадеш продуктите си на възможно най-високата цена. Всички следващи, които са копирали „събират трохите“
Ева, благодаря за градивният коментар. Наистина се дава насока за размисъл
Обаче лично аз бих процедирал директно с отделните автори, без да се занимавам с посредници. Това е кощунство да искат 800 предварително закупени лиценза за баснословна сума.
Относно дипломатичността ми, смятам, че трябва да се уважава всеки труд и да се преценят всички гледни точки, а не да се нахвърляме злобно върху някоя от страните
@Димитрина, никой не оневинявам, за мен не са нарушени авторски права, а Читанка е една платформа която генерира пари на издатели, автори и преводачи. Както споменах никой компютърджия не чете на компютъра си, за това трябват втори чифт очи. В отвореното писмо съм загатнал, че старият начин за печелене от продажба на книги не е толкова ефективен!
Първо да уточня – не влизам в дискусия. Защо колежката си обсъжда в нета цените, тарифите и условията на договорите, не знам. Глупостите, които срещнах по блоговете: издателите плащат права за 1000 тираж и после лъжат, мамят преводачите, за превод се плаща почти колкото за машинопис, читателите са такива видове, инакви видове, книгите трябва да бъдат безплатни, направо не ми се коментират. Нещо много почнахме всички да си разбираме взаимно от работата, да сме си заедно и всеки да да се меси където не му е неговата. Както ние не даваме акъл на агрономите, така и другите не е полезно да ни казват как да си вършим работата. Всеки от нас я върши колкото може и разбира. Който не може, става за смях и отпада. Но все пак има закони.
Отговарям на въпросите по ред на задаването.
1. Колкото ни стига акълът и каквито наблюдения имаме, толкова преценяваме заглавията, тиража и оформлението. Това е нашият маркетинг. Той е наш и обслужва нас.
2. Да. Знаем го много преди вие да го знаете и дори преди да се заговори за e-book в световен мащаб, защото всяка професионална програма може да конвертира всяка книга и след пет минути тя да е в мрежата. Просто още тогава сме забелязали и сме се сетили. Но е почти изключено, особено след последните циркове, някой издател да ви продаде в България дори един такъв файл, защото с неговата единствена продажба ще си остане.
3. Нищо такова не смятаме. Сестрите на милосърдието са на този адрес:
http://www.thesistersofmercy.com/
Няма и да смятаме. Ако питате лично мен, няма да бъда съгласен дори държавата да ми плати, да дам право за 1000 еднакви файла, без да получа точен списък къде отива всеки от тях – пет в този дом за сираци, двайсет в това училище и т. н. Особено на такова виещо общество, което смята, че ние сме длъжни да му подяряваме, без да пита откъде взимаме пари за това, което правим и как го правим, а да ни нарича дебелашка сбирщина, боклуци, непотребни и прочие – никога.
4. С пирати не се преговаря, нито се сътрудничи.
Още не ви е ясно какво стана, нали? Ще ви стане.
Да допълня. Т. нар. електронни библиотеки не са такива (не са библиотеки). Те не дават книга, която да се върне, а РАЗПРОСТРАНЯВАТ. Те са вид неграмотни издатели, но без авторските права. Взимат си и си првавят нещо с чужда собственост. Взимат готово направено, снимат, слагат на сайта и казват: „Ето, народе, чети, ние ти го даваме.“
И не само. Едната сама чужда собственост не върши работа. Каква работа може да ти свърши, ако примерно Фолкнър беше жив и ти се обади да ти каже, че има нов роман? Никаква. Но ако ти каже, че иска ти да го издадеш, ще го издадеш хубаво и ще го продаваш. Чак тогава една интелектуална собственост става нещо. (Но си е собственост, лична. Фолкнър може да не се обади на никого, защото му е тъжно, и докрая на живота му този роман да не бъде издаден. Романът си е негов и той може да го прави каквото поиска, включително и да не го прави нищо.)
Къде е Читанката? Реално погледнато сама по себе си – никъде. Но ако ни прехване разговора с Фолкнър, може да вземе самолета, да отиде при него и да се опита да го придума тя да издаде този роман.
Сега следва:
1. Фолкнър никога няма да й го даде.
2. Читанката няма да знае какво да го прави.
3. Накрая просто няма да има роман.
Не бе, забравих, има и 4, че дори и 5!
4. Ние ще го издадем и сигурно книга ще е хубава.
5. Читанката ще го сканира, ще го сложи на сайта като някакъв текст с грешки, дълги тирета и този абзац там, а онзи тук, и ще даде културата на хората без пари. На ти, народе, ние сме твои благодетели и работим за теб. (Е как не, като нямат какво друго.)
Защо го правят? Наполовина защото искат да ги видят и тях, че участват в нещо важно и наполовина защото имат компютри. Може би първото е второ, а второто е първо.
Светът на компютрите създаде илюзията, че всеки може всичко. А светът си е един и същ, даже краставиците, които си купуваме за салатата вечер с гаджето, са същите. Само дето има копи-пейст и това създава илюзии, че който копи-пейства, вече е нещо.
С една дребна подробност – трябва да има нещо за копи-пействане. Взимат ти копи-пействането и увяхваш. Това с правата и производството с цялото безобразие от трудности не е като да си купиш лимонада.
Поздрави на колежката. И не разправяй всичко, към едно споменаваме на нещо трябват към пет години учене и практика. Три неща – петнайсет години учене и практика. Шест неща – трийсет години. Това не е като да си… или за лимонадата вече го казах?
Здравейте г-н Издател,
Първо да ви се представя — приятно ми е Петър Енчев един от екипа на chitanka.info.
Второ — не ми харесва тона ви. Тук сме се събрали като нормални хора да обсъдим една важна за нас тема. Защо се карате, някой да ви е виновен за нещо?
Трето — думата „пирати“ е просто смешна. Искам да ми покажете къде тази дума фигурира в българските закони? В тази връзка, смятам че 4 въпрос е неправилно зададен, защото ние не сме книжарница или пък пиратски сайт, ние сме Библиотека — безплатна (без реклами и sms), удобна за всеки, който не иска да плаща на Славейков 3-4 пъти повече за някоя дефицитна книга (аз съм го правил неведнъж, единият път ми се наложи да наддавам за компютърна енциклопедия).
Смешно ми е защото поръчаната от вас (издателствата, сдруженията и т.н.) акция направи една прекрасна реклама на сайта. Никой (включително и ние) не сме очаквали, че ще има такъв отзвук.
Имаше едно много хубаво мнение по отношение на авторските права, което описва настоящата и бъдещата ситуация.
Новите технологии са вече навлезнали, което е предпоставка за приспособяване. Ако вие не се приспособите просто, както каретите са си отишли след навлизането на автомобилите, така ще стане и с вас.
Ще кажете — ама така няма да се издават книги!
Напротив, просто авторите ще си сътрудничат с нас и книгите ще се издават в удобен за всеки формат (въпрос на време е, защото вече има такива пионери) и ще отпадне голяма част от разходите по самото произведение, а оттам и стойността на книгата. Достатъчно дървета се изсичат за производството на хартия.
И не се правете всеки знае за „тайните“ тиражи, които се правят. Авторите не печелят от тях, всичко отива във вашите гуши.
Както казваше една моя учителка по математика: „За какво да пиша две години учебник по математика като след това от него ще спечеля 500-600 лв?“.
И е права.
В допълнение — наскоро е направено изследване за това какво се случва когато една книга бъде издадена в книжен вариант и след това бъде пусната безплатно в електронен. Познайте, продажбите се вдигат от 5% до 26%. А, да ще кажете, че са ви малко, забравих.
Вместо да се радвате на безплатната реклама, която се прави на всяка една книга, която е издадена от вас, вие си играете на шикалки с PR акции.
В скоро време отново ще работим на пълна пара — доброволно за благото на читателите. Нови проекти ще се откриват, които да предоставят гъвкавост на авторите и преводачите.
явно г-н Издател не знае един основен маркетингов принцип: Произвеждай това, което можеш да продадеш, а не се опитвай да продаваш, това което можеш да произведеш. Да не говорим за новите тенденции, но защо ли да му казвам, той не влиза в дискусия
Господине, никой не ви пита и едва ли се интересува.
По-скоро ме интересуват моите колеги и доходите им. (Ще ми ги кажат.) Но не и това дори.
Имаме ли с какво да изкараме до догодина, до 20 ноември, ако още от този 20 ноември ви изтеглим всичко от пазара. Няма площад Славейков, няма сергии, няма книжарници.
Защо биха ме послушали? Това не е ваша работа. Не съм член на Асоциацията.
Мисля, че е гениално! От утре ви спираме книгите. Търсиш – ня-ма! Нали вие сте по културата… какво ви пука… А? Как си? Балкони, слънце, но нито една книга (точно тази година заповядах моите книги да се ШИЯТ С ПАМУЧНИ КОНЦИ, ВЪПРЕКИ ЧЕ СА С МЕКА КОРИЦА!, ЗА ДА ПОЛУЧИТЕ МАКСИМУМА, ДОРИ БЕЗ ДА ГО ЗНАЕТЕ – ДОРИ ДА Е МЕКА, ОТДОЛУ Е ЩИТА С ПАЛУЧНИ КОНЦИ. НЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗПАДНЕ КАКВОТО И ДА ПРАВИТЕ.
Това е, господине. Вие имате компютър, а аз съм издател.
„4. С пирати не се преговаря, нито се сътрудничи.“
… с анонимници също
Не, госпожице, аз издавам и продавам нещо, което няма как да не си купите… Не се лигавете, дразня се!
Всъщносг защо не го спрем! Гова е една идея!
Огнян Младенов? Онзи ли Огнян Младенов, когото знам отдавна?… Здрасти.
Мен ме пази едно момченце със зелена дрешка (можете да го видите във всяка книжка, която децата си носят в момента, аз го направих през главите на родителите им, а сега го имат всички) (тоест съм практически неубиваем), но ти защо си жив, нали обичаш само убийци?
Господин Издател,
а да сте се замисляли за българите по чужбина, които биха убили за правото да си купят българска книга без да плащат по 40+ лева за доставката й? Иначе казано, ИМА как да не си купя вашите книги – като си ги сваля. А бих ги купил, стига само да ги предлагахте. Но единственият икономически достъпен за мен начин да се сдобия с книгата на родния език е да я сваля от някой сайт. Обикновено Читанката.
Това което не мога да разбера е Вашата яростна съпротива към издаването на книги в електронен формат – та тях вече ги има, а щом сте скокнали срещу Читанка.инфо очевидно ииа и търсене за тях! Липсва само предлагането. Вие или ще се научите да ги издавате или ще гледате отстрани как дуги го правят.
Поздрави,
Читател
Ако никой не (ме) питаше, този сайт нямаше да съществува!
Вас ви интересуват вашите колеги, издателите. А нас ни интересуват читателите, това е основната разлика. Докато отношението ви е такова ситуацията ще се запази в същото положение.
Въпросът ви не успях много точно да разбера. Сигурно в бързината да излеете вашата ярост сте се заплели. Разбирам ви.
Славейков не го и искам. Книги на български винаги ще се намират, макар и изчерпани издания. Нови сили ще се включат в развитието на българската литература.
Ако ще да викате, пак си остава факта, че се използват консумативи, които увреждат природата. Както и да е, отклонение от темата…
Книги винаги ще се купуват, независимо дали са на хартиен или цифров носител. Технологиите се развиват, което е нормалният ход на живота. Въпреки всичко е много по-разумно да се пестят ресурси, защото за мен не е нормално една обикновена книга да струва 20-25лв.
Аз не съм професионалист, правя това (сканирането, разпознаването,р едакция, форматирането) за удоволствие и лично удовлетворение, така че за каква смърт говорим?
Независимо от вашият негавитивизъм аз се радвам, че се включихте в дискусията. Това показва различни гледни точки, които рано или късно ще са предпоставка за създаване на специален закон за авторските права в Интернет.
Направо не знаеш кой съм. Хич не се радвай.
Господа. Обещавам ви да поговоря с колегите и евентуално да спрем книгтоиздаването за една година. Ако се съгласят- добре. Ако не – мога да го спра и само аз. Уверявам ви, ще ви бъде много неприятно.
Но най-вероятно ще се съгласят всички. Да ни бяхте попитали. Вие избрахте войната. Ще я получите.
Първо, не се представихте, което е повече от обидно. Така че наистина не знам кой сте.
Има закон, който ще прецени кой е крив и кой е прав.
Никой не е обявил война, а дори и да съществува такава възможност, определено не е от наша страна. Доколкото си спомням ГДБОП иззе сървърите.
За да спра всякакви нападки и заплахи спирам да споря с вас за каквото и да било, напълно излишно е.
Ако сте готови за някакъв конструктивен разговор ще има какво да обсъждаме.
А и в този ред на мисли, факта че може да си позволите да спрете работа за 1 година показва какво състояние притежавате. Точно такова състояние ви позволява платени PR акции от така наречените „държавни“ институции като ГДБОП. Корпоративните интереси са винаги на първо място.
Изводите оставям на вас…
Господин Енчев, това е лаф: „Охооо, ти изобщо не знаеш кой съм!“ Винаги много съм го харесвал това.
Настрана майтапа, когато общество от низки хора с компютри нарича тези, които му дават книгите „сбирщина от дембели“ (или както беше там), много лесно мога да го убия, но законът ми забранява.
Аз съм от времето, когато имаше трима издатели и двама книготърговци. Също и от времето, когато в Созопол през септември имаше двама актьори, един художник, моето семейство и аз. От други времена също. Познавам достатъчно хора, за да оцелея в бранша. В БРАНША, казах, не в полицията. Това е бранш на огромна конкуренция (в който онзи ден ми казаха: „Ще ми дойде много, издай го ти.“) Казах мерси. Това също така е бранш на огромна колегиалност. Ще го направя аз, а ще го имате вие. Такъв е този занаят. Всички сме така. Понякога не спим, защото онова нещо на корицата е малко наляво и не стои добре. Или някой съюз в третата глава на втора част дразни изречението. Казва се любов.
Ти да го получиш по-хубаво. Това е нашият занаят – вие да получите по-хубавата част от живота. Или поне да ви бъде разказана по-хубаво. Прави се с книги – много е лесно.
А вие сега ще ни копирате и ще се правите на личности! Къде се намирате!
Да, мога. И в името на занаята никак не е нерелно да нямате откъде да намерите книга за подарък на Коледа.
Спира ви се всичко. Можем да ви го устроим. Заставате замръзнали в 1728 година. Примерно. Онзи ден един търговец ме пита (който не беше платил от една година): „Ама как така ще ми забраняваш да купувам!“
Така, както ме гледаш. Не ти забранявам. Просто не искам да ти продавам. Не ща, не ми е приятно. Нещо си сбъркал с демокрацията, когато имало, можело и щяло да сме равни. Сега изчезвай. „Ама ако платя, ще мога ли пак?“
Не.
Това исках да ви обясня. Не е високомерно, а просто реално.
Съд вероятно, ако не са идиоти, ще има. Само се молете да не разбера кога е. Защото ако те поискат 200 000, аз отварям с 4 милиона морални загуби. Само думата „сбирщина“ (за издателите) ще струва 8 милиона (и ще дадат 3). И на всяко неправомерно качено в Интернет произведение, от което сме можели да спечелим – по 300 000.
Един разказ – 300 000, два разказа – 600 000.
Ще представя на съда и един от разказите (от хилядите). Казва се… а сега де, беше някакво подобие на превод, Читанка бе, учи хората.
Обадих се на преводачката, но и аз знам испански (товоримо). Книгата е издавана и се казва „Дванайсет странстващи разказа“ (Docwe quentos peregrinos). Какво имаме обаче!
Заглавието е преведено като: „Дванадесет пътешестващи разказа“, (ужас, като че ли са някакви партакеши… ама верно ужас), но продължаваме с първото изречение:
Не, първо искам да ви кажа за голямата ценност. Голямата ценност е да си стоиш с момиче заедно. Просто да си стоите заедно. Може би по-голяма ценност е само дърво. Но ако има дърво и момиче, и сте заедно, нищо повече не ви трябва. Вие имате целия живот.
Да се върнем на Маркес, чието истинско и публикувано от хората заглавие е „Дванайсет странстващи разказа“ (значи в тази читанка никой нищо не знае, идиоти такива, нали учехте народа!
И само първото изречение на единия човек и на другия. И двете са верни, но едното е казано тъпо, а другото красиво. Сега ще ви попитам нещо. Слуед кое изречение бихтеи се оженили веднага за Нена Даконте?
След това:
„Когато пристигнаха на границата по мръкване вечерта, Нена Даконте забеляза, че пръстът й с халката все още кървеше.“
или след това:
„Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът й с венчалната халка продължава да кърви.“
Това е първото изречение от разказа! Вие идиоти ли сте!
В официалното издание е второто, ако случайно не сте забелязали некадърния стил на първото. Може да е някоя приятелка на Борислав… Вие, Читанката, какво, така ли ограмотявате хората? че това е единот найзхубавите разкази на целия свят! така ли смятате да се представите пред обществото! Като идиоти?!
Ми то дори в заглавието не пише това! Ето какво пише като заглавие на разказа:
La huella de tu sangre en la nieve
СЛЕДАТА ОТ КРЪВТА ТИ ПО СНЕГА
Нали е да се влюбиш?!
но вие с вашата читанка, която е пълна мотика, сте пуснали ето какво!
СЛЕДИ ОТ КРЪВ ПО СНЕГА
Какво е това?! Какво си мислите изобщо! Ще ограмотявате народа? С кое? С този текст? ми че тази, която го е превеждала, е малоумна. Само вижте Читанката:
Когато пристигнаха на границата по мръкване вечерта, Нена Даконте забеляза, че пръстът й с халката все още кървеше. Войникът, заметнал едно одеяло от груба вълна върху триъгълната си лачена шапка, провери паспортите им на светлината на карбидна лампа, за която полагаше големи усилия да не се преобърне от суровия вятър, който духаше от Пиренеите. Въпреки че бяха два валидни дипломатически паспорта, войникът вдигна лампата, за да провери дали снимките приличаха на пътниците. Нена Даконте беше като малко момиченце с живите си очи, с карамеления си тен, който все още отразяваше бляскавото Карибско слънце на натъжения здрач на месец януари; беше се увила до врата с направеното от гръбни парчета визоново палто, което не можеше да бъде купено дори със заплатите на целия граничен гарнизон. Съпругът й, който управляваше колата, Били Санчес де Авила, беше една година по-малък от нея и почти толкова красив; беше облечен в карирано сако и спортна шапка. За разлика от съпругата си, беше висок, атлетичен и имаше желязна челюст, която напомняше на мъжагите с невинни лица. Но това, което най-добре изразяваше положението им, беше миришещият на необработена кожа автомобил с платинен цвят, подобен невиждан по този беден крайграничен район. Задните седалки бяха претрупани с чисто нови куфари и все още неотворени кутии с подаръци. Освен това, там беше и тенор саксофонът, най-голямата страст в живота на Нена Даконте, преди да бъде завладяна от любовта, на която младите й приятели от вилата се противопоставиха.
Когато войникът върна подпечатаните паспорти, Били Санчез попита къде могат на намерят аптека, където да приложат лечение на пръста на жена му; а войникът, викайки срещу вятъра, за да бъде чут, им каза да попитат в Хендайе на Френската страна. Но граничарите в Хендайе бяха съблекли саката си и бяха седнали на масите си в топличките и добре осветени стъклени колиби, като от една страна похапваха хляб, потопен в чашите, пълни с вино, а от друга страна играеха на карти; беше им достатъчно само да видят зърнат големината и вида на автомобила, за да им дадат знак да влязат във Франция. Били Санчез натисна клаксона няколко пъти един след друг, но граничарите не разбраха, че вика тях, само един от тях отвори прозореца и извика с по-голям гняв от този на вятъра:
— Merde! Allez-vous-en!
При това, Нена Даконте слезе от колата, увита с палтото си до ушите и попита граничаря с перфектния си френски, къде може да бъде намерена аптека. А той, по вечния си навик, с уста пълна с хляб, каза, че това не е негова работа, че не го интересува особено в такава виелица, и затвори малкото прозорче. Но после погледна внимателно към момичето, което ближеше наранения си пръст сред блясъците на истински визон; ще да си е помислил, че това е магическо видение в тази ужасна нощ, защото точно в този момент поведението му се промени. Разказа й, че най-близкият град бил Бариц, но по средата на зимата и при този налудничаво веещ вятър, вероятно нямало да може да се намери отворена аптека до Байон, който се намираше малко по-нататък.
— Нещо важно ли е? — попита.
— Въобще не е — усмихна се Нена Даконте, като му показа пръста си с диамантения пръстен, на върха на който едва се забелязваше раната от бодила на розата. — Само се убодох.
А ето официалното издание:
СЛЕДАТА ОТ КРЪВТА ТИ ПО СНЕГА
Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът й с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената й кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната заплата на целия граничен гарнизон. Колата караше мъжът й Били Санчес де Авила – една година по-млад от нея, почти толкова красив, със сако на шотландско каре и спортен каскет. За разлика от жена си беше висок, атлетичен и имаше железните челюсти на кротък наемен убиец. Но най-силно биеше на очи сребристият автомобил, който лъхаше на див звяр. Подобен не бе пресичал тази бедняшка граница. На задната седалка бяха натрупани съвсем нови куфари и много неотворени пакети с подаръци. Виждаше се и тенор-саксофонът, голямата страст в живота на Нена Даконте, преди да бъде покосена от безпощадната любов на своя млад ваканционен приятел.
Когато митничарят върна подпечатаните паспорти, Били Санчес попита къде могат да намерят аптека да се погрижат за пръста на жена му и той извика срещу вятъра да попитат в Ендая, от френската страна.В Ендая митничарите бяха насядали по ризи около масата в задушната, добре осветена стъклена караулка, изграеха карти, топяха залци хляб в купички с вино и стигаше до зърнат размерите и модела на колата, за да им направят знак да минат спокойно във Франция. Били Санчес натисна няколко пъти клаксона, но те не разбраха, че ги вика, а един отвори прозореца и изкрещя по-яростно и от вятъра:
- Merde! Allez-vous-en!
Тогава Нена Даконте слезе от автомобила, сгушена в палтото си, и попита на съвършен френски къде има аптека. С пълна уста с хляб митничарят отговори по навик, че това не е негова работа, особено в такава буря, и тресна прозореца. После се вгледа внимателно в момичето, което смучеше наранения си пръст, обвито в сиянието на естествения визон, и, изглежда, я взе за вълшебно видение в ужасната нощ, защото тутакси смени тона. Обясни й, че най-близкият град е Биариц, но посред зима и при този зъл вятър сигурно няма да намерят отворена аптека преди Байона, малко по-нататък по пътя.
- Нещо сериозно ли е? – попита той.
- Не, дреболия! – усмихна се Нена Даконте и му показа ръката с диамантения
пръстен, където на върха на пръста едва се забелязваше раничката от розата. – Убодох се.
Както добре виждате, пълен неграмотник не може да окултурява другите.
Изчезвайте!
добре де как в почти всички бели страни може е-книги тук не може и не си струвало. И след като е-книгите са предмет на друг договор, който издателствата както видях нямат, на какво основание едни хора имат претенции за нещо, за което те самите нямат права върху него? Хем издателите нямат договори и права за издаване на е-книги хем имат претенции че са ощетени?
O, господин ИЗДАТЕЛ (пиша го с главни букви, защото очевидно сте ГОЛЯМА клечка),
Вашите виждания за развитието на книжния пазар в България са фантастични! Как не ми беше хрумнало по-рано, че всичко което му трябва е Вие да си спрете книгите за една година. Очевидно това ще доведе до „милиони печалби“, особено за хората работещи във вашето предприятие, всеки от които след тази една година безработица ще може спокойно да се пенсионира с виличка на Хаваите.
Вие, господин ИЗДАТЕЛ, сте светъл лъч в пещерата на българската култура. Както казваше Георги Мамалев в едно предаване – „Хвала, на таквъзи българи!“ Вече знам, че е имал предвид именно Вас.
И последно, искам да похваля Вашето желание за конструктивен диалог и разрешаване на конфликти по мирен път. Сигурен съм, че Папата и Далай Лама, четейки вашите коментари (в лицензиран превод на електронен носител), тайничко се надяват един ден да достигнат до висините на дипломатичността, където Вие се реете.
Поздрави, о моъщи ИЗДАТЕЛЮ, царю наш!
LCF
Издател : сбъркал си ме, аз съм по-умен и по-красив от адаша
Издателю,
пълен смях си. Редактирах ти единият коментар, никога не съм редактирал коментари в моят блог.
Ще ти посветя 2 публикации, наречени „Уроци по икономика за издатели“ и „Наръчник по Кризисен PR за издатели“, там ще ти покажа грешките които допускате.
Това писмо е прекалено адекватно, за да се възприеме от ония олигофрени, но fingers crossed все пак.
Госпожо Козарева,
. Без лоши чуства и с любов към новото време ви поздравявам.
Първо ще ви поздравя за смелостта да влезете в джунглата пълна с четящи пирати, за да им отговорите лично. И сега искам да ви попитам, понеже обвинявате Читанка,че са крали от вашето издателство, за кои заглавя по-конкретно става въпрос и щом по вашите думи нямате правата за електронното издаване на тези книги за каква кражба говорите? Защото ми се струва, че се оплаквате, че ви е било откраднато нещо, което в новият си вариант не ви принадлежи.
От друга страна ми се струва, че не сте се поровили достатъчно в това което страницата предлага. Снощи от любопитство потърсих стихове на мой любим поет. Нямаше, но това което намерих, беше препратка към личният му сайт, от където се снабдих с амброзия за душата си. Издателският бизнес просто е излишен в случая, освен ако не сте били достатъчно проницателни преди време за да свършите работата на момчетата от Читанка, за която заслужават поздравления, а не порицания. Мисля, че вече е късно за много от вас (издателите), но може би някои имате шансове да се адаптирате
И благодаря на Манол, че ми предостави възможност да кажа какво мисля!
За разлика от някои други, писали преди мен – не ме е срам (или страх) да си кажа кой съм и какъв съм. На 35 години съм, завършил съм Библиотечно-информационни науки в СУ през 1999 г., занимавал съм се с много неща, последните 5 години и половина си изкарвам хляба с комютърен хардуер и софтуер. Женен, с 4 годишна дъщеря. Мразя простотията, и да ме лъжат с идеята да ме прекарат.
Идеята ми е, че съм средностатистически гражданин на републиката, почти на средна възраст, доходи – малко под средните за страната, считам се за интелигентен, малко над средното… Друга тема е, че образованието и културата в страната западат все повече. Оттам излиза, че без нищо да правя съм все по-интелигентен. Не съм щастлив от този факт. Никак. Може би затова просто си изказвам средностатистическото мнение.
Не се опитвам да си направя реклама
Чета. Много. Каквото ми привлече интереса, от Джани Родари до физиката на черните дупки в `Гравитационна гибел на вселената` на Айзък Азимов. Във всякаква форма и на всякакъв носител. Обичам да чета. Притежавам лична библиотека от около 1200 книжни тома. От вчера притежавам и копие на chitanka.info. Мисля, че всичко това е достатъчно, за да кажа тук и сега каквото ми е на сърце.
За всяко нещо в едно нормално общество си има правила и закони. С този факт съм ОК. Нормално е да приемем, че има и закон, и дух на закона обаче. Законът е това, което е написано, че трябва да бъде, или да се спазва, духът на закона е това, което се има предвид с/в този закон. Това заради което някой е седнал и го е написал. В идеалния случай всичко е вътре и всичко е ясно. Но най-често нещата не са идеални. Затова законите са толкова подробни, изброяващи и опитващи се да са всеобхватни. Нарушаването на закона е престъпление, за това две мнения няма. Какво обаче имаме? И за какво спорят всички?
Прост пример – убийство (престъпление). Има ги всякакви – предумишлено, непредумишлено, по непредпазливост и т.н. и т.н. Има наистина много. Има си и институции, които да регистрират това, после има някаква част от институционалната пирамида, която да разследва и събира информация. После има Съд. Това (поне според мен) е институция(та), която само и единствено може да реши има ли престъпление, кое правило на обществото е нарушено (кой закон), какво точно не е в ред, кой е виновен и каква да е санкцията (наказанието). Давам примери само, не претендирам да съм точен и изчерпателен. И едва когато представител на институцията СЪД, след като си свърши работата,която включва да се запознае с всички факти и отношения по въпроса, излезе напред и каже `да, нарушен е едикойси закон, в едикоя си част, с едикакво си действие, виновен за това е примерно Иван Петров Иванов, наказва се със…`. Едва тогава Гражданинът Иван Петров Иванов става Престъпникът Иван Петров Иванов. До този момент той си е нормален гражданин като всички нас, с права и задължения. С права! До този точно момент!
Това, което ме дразни много, като мислещ и знаещ човек, е как стоят нещата в България. Тук най-общо казано всичко е наобратно. Тук не си невинен до доказване на противното, тук трябва да доказваш, че си невинен. За правата да не говорим. В България например не е като във Великобритания и доста други държави, където хората стават политици, за да служат на обществото и да го развиват, както те като политици смятат, че е по-добре. В България политик се става за да послужи обществото и обществения ресурс под всякакви форми за личното ти благосъстояние, докато между другото поработваш малко и по това, за което са те избрали. За това сме в такова състояние като държава. В България служителите на МВР и политиците нямат съзнанието, че са служители на обществото, т.е. на гражданите, а се държат така, все едно гражданите са длъжни да се съобразяват и да им служат на тях. Общо взето това е, според мен, причината за… недолюбването да кажем, между обикновения гражданин от една страна и държавата и нейните служители от друга. А за „служителите“, поведението им, качествата им и отношението им към обикновения човек … има ли смисъл да говоря?
И без съд и присъда един ден някакъв си там с вид на мутра, съмнителни мотиви, никакви доказателства и откровено арогантно държане излиза и започва да нарича хората престъпници, с победоносен вид вдига кутия, която никак, ама никак не е сигурно, че е престъпление, това може да стане сигурно и официално само ако се докаже че е, и то не от теб, Колев, и със сигурност не след един час лек свински тръс по покрива на Изотимпекс… Ало, Земята вика ГДБОП, обадете се! Връзката със здравия разум се разпада, ало…
Отклоних се. Извинявам се. Chitanka.info, както я виждам аз, е „обществена библиотека“ версия 2010г. и според духа на „обществена библиотека“, т.е. място за споделяне на книги, и според буквата на закона -
ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ, В сила от 06.07.2009 г.
Чл. 2.Обществените библиотеки са образователни, информационни и културни институти с национално и местно значение, които събират, обработват, организират, съхраняват и предоставят за обществено ползване печатни и други произведения и информация, включително за книжовното и литературното културно наследство.
Не съм много по законите, даже никак. Но по този доста време съм учил, индиректно и с любов. Кой ще докаже, че Читанката не е библиотека? Откъде да започнем? „печатни и други произведения“?! За коя дума ще се хванете? За коя? От целия закон? Мм? Някой за закона за библиотеките? Никъде не е казано, че не може да е „виртуална обществена библиотека“. И прочие, и прочие… А да започваме ли въобще?
И най-важното, заради което все пак всички ние, които обичаме да четем, протестираме тези дни под една или друга форма, това, заради което с вас всъщност се разминаваме, български издатели – за нас chitanka-та е БИБЛИОТЕКА, не можете току така да ни отнемете библиотеката. Особено по този начин. За мен лично няма разлика как приемам chitanka-та или скъпата за мен библиотека към читалище „Будилник“ в гр. Ракитово, в която общо взето израстнах. И двете ми дадоха и ми дават това което обичам – да чета. И не, не съм спрял да си купувам книги. Все още. Но когато ме изкарват престъпник, защото чета…
PS: Написах в Гугъл „първата библиотека в България“ и натиснах Enter, отворих първия резултат. Чета – В първото българско читалище е основана първата Обществена библиотека в България. Рождената и дата е 30 януари 1856 г.Ядрото на библиотеката е съставено от дарените 800 книги от Емануил Васкидович, притежател на една от най-богатите тогава лични библиотеки по българските земи. Какво излиза – преди 154 години някакъв българин дава книги, на обща стойност тогава предполагам колкото да си вдигнеш къща на два ката, да ги четат всички, като той разбира се преди това е извадил един чувал с пари за тях. Ако днес направи това – ххБОП му идва на гости. Струва си да се замисли човек. А когато прочетох следното мнение във форума на дир.бг се смях до сълзи, а ми се плачеше. Не е мое, просто го споделям, като за край, след който наистина да падне замисляне. Извинявам се за използването на „мръсната“ дума „споделям“ — Искам само да попитам… Аз като знам наизуст няколко стихотворения на известни БГ автори, пиратско копие ли съм или съм пират-разпространител, защото мога да ги цитирам или напиша винаги когато поискам? А когато рецитирам стихове, трябва ли да плащам авторски права? Моля. ГДБОП да ми отговори, за да не нарушавам закона. –
@Издател, радостно е да чета твърдението ти, че в България няма пазар за книгите. Щото да спреш книгоиздаването в страната за една година значи да отвориш една ОГРОМНА ниша. Чакам с нетърпение да изпълните заканата си! Три причини:
1. Хич не се и съмнявам, че ще се намерят предприемчиви хора, които да утилизират героизма ви. Ще излезнат нови, адекватни, издателства, нямащи нищо общо с вас и вашата мафия, на която явно се явявате някакъв тартор.
2. Постъпката ви ще бъде МОЩЕН ТЛАСЪК за дигитализирането на литературата в България. Художествена, научна и всякаква друга. Ще се хвана от сега да внасям четци за електронни книги.
3. С постъпката премахвате един безполезен посредник, стоящ между жадните читатели и творците. Колко красиво и истинско ще се случи, когато този посредник изчезне и авторорите се срещнат с читателите си! Колко пък ще им е лесно да си намерят кадърни преводачи, предпечатни дизайнери и т.н.! Защото спрете ли книгоиздаването, няма да закриете преводачите, печатарите, дизайнерите – НАПРОТИВ! Ще им дадете възможността да се свържат директно с авторите, за да работят на едно по-друго ниво – самонает труд с човешки отношения.
Оооо, да! Чакам с нетърпение да спрете книгите за една година! След тази една година вече никой няма да има нужда от вас така или иначе!
A, и друго се сетих, Манол може да го добави към горния коментар, за да не се появяват 2 отделни:
Кражба?!? Къде го видяхте това?! Някой лишил ли ви е от книгата, когато я е пуснал публично за сваляне? Варварски грабежи?!?! Моля, запознайте се с начина на представяне на информацията в цифров формат!
Загуби??! Пропуснати ползи – може би! Айде да направим една проста сметка:
Пълнолетното население на България с постоянни доходи, извадете от него всички, които не ползват Интернет, извадете тези, които го ползват само за пощата си, извадете полу-грамотните, които го ползват за чат на шльокавица и порно, извадете хората, които го ползват единствено на работа, извадете от него хората, които нямат личен компютър. После ми кажете какъв процент от тези потенциални „пирати“ би свалил книга. Много малък. После от този малък % ми кажете колко биха прочели книгата след това. В пъти по-малък. Айде сега сметнете от тия, които са свалили книгата и са я прочели, колко биха си купили иначе хартиената? Никъде не смятаме колко хора са пожелали да си купят хартиената книга след като са видяли отгоре-отгоре електронния вариант! Защото именно чрез него книгата стига до много потребители преди всеки друг начин за реклама й.
Помислете най-накрая. Поне накрая, щом не сте го направили в началото.
Г-н Издател, и аз съм чел Айн Ранд (пък и още хиляди) и ми е забавен уклона ви към нейната утопичност. Притежавам блог за книги – най-големият у нас – и всекидневно правя реклама на вас и на колегите ви. Безплатно. Защото обичам качествената литература и ми допада да помагам на всички четящи да я отсяват от плявата.
Първите ви коментари ми допаднаха, все пак имате самочувствието и мнението си – ако сте наистина такъв, за какъвто се представяте. Защото този АБСУРД (няма как другояче да го характеризирам) да се спре книгоздаването издава липса на здрав разум. Не, не ви наричам луд. Просто се взимате адски насериозно, подозрително насериозно.
Ние, читателите, купуваме вашите книги. Ние, читателите, решаваме дали да ги препоръчаме на приятелите си. И именно сайтове като Читанката пряко спомагаха книгите ви да се купуват – ако са били качествени, естествено, не мога да знам кои са вашите книги, след като предпочитате по крайно елементарен начин да останете анонимен.
Един от известните блогъри преди малко направи интересен коментар в блога ми – анонимници защитават акцията на ГДБОП, а хора с имена защитават Читанката (изключвам г-жа Козарева, която поздравявам за смелостта, тона и отношението). Ние не сме анонимни пирати, а читатели с ясна идентичност. Ако искате война с нас, заповядайте – гарантирам ви, че печалбите ви ще рухнат бързо, не до нула, но достатъчно. Моят блог ще даде скромен принос за това.
Редактирай бе, Маноле, то вече всеки, който е занесъл една визитна картичка до печатницата, се пише издател, защо ти да не редактираш
Значи вече си редактор. Малко ти остава до издател Това е пътят – поне моят беше такъв: експедитор на рекламни материали – технически редактор – редактор – завеждащ редакция – завеждащ две редакции… после други неща малко повече и накрая, когато вече можеше – чистен издател. То по света май няма никакви други. Евентуално може да се приеме за държавно издание Дъргавен вестник. Той трябва да е на дъргавата, това ясно.
Стани издател бе, кой ти пречи, и без това вече си редактор
Тука някаква се разнежва, че й дали право да се изкаже. Не бе, муцка, който има право, той си знае. Нас ни бърка кой няма. Аз каквото имам, го правя, въпросът е, че ти нямаш право. А за да има ред, оня, който няма, трябва да го поиска и да му го дадат. Ние имаме уговорка за печатно издание, то е най-важното на света, и нас ще попитат първи дали искаме да правим и електронно. Ако ние имаме право на печатно и поискаме и електронно, ще го получим ние. Ако не го искаме, а друг го иска, първо ни питат дали ще откажем, че чак тогава ще го дадат на друг. При нас моралът е джогматичен чак. Ако хората харесват как работя аз (казано имперсонално), никога няма да ти дадат нещото на теб, само защото си хубава. Неофициално поддържаме със Запада едно мълчание за електронните книги. Правим се, че ги няма. Причината е точно тази – че някакви, които са си купили компютри от „Техномаркет“, са решили, че към машината за 500 лева веча върви и това да си личност, и започват: сега тука взимаме нещата и ще ги… ами какво ще ги… ше ги таковата… И го правите, общо взето – новото време, където троглодитът е цар. Това е новото време. Натискаш някакви клавиши и се чувстваш велик. Нали затова е направено – за да дадеш парите, да купиш кутията и да се чувстваш велик. Смачкана история, направо се ядосвам, ама само известно време…
Няма да стане така, а аз ако наистина получа мерак изобщо да се разкарвам до там, мога на вашия да му взема апартамента и да му останат да ми плаща към 16 милиарда, които съдът ще намали на 8. За унижение, за опозоряване, за опозоряване, това го оставете на нас, много сме добри, да не кажа най.
Оги, кво бе, сбъркал съм, но Огнян Младенов ми е приятел от времето, когато в София имаше трима издатели (мога поименно) и двама-трима търговци на книги. Имаше два вида велики личности – Исус Христос и ние
Той пак не е жив, а ние пак сме живи 
Гот, кво. Трябва да му се обадя някой ден да го питам как е, чувам, че издавал някакви убийци 
Щом е преценил, негова работа…
Господин Христо Блажев, не съм по нещата, които са най-големи – най-голям блог, най-голямо издателство и други такива. Аз съм по специалните неща, а те са малки. Една от книгите, които издавам, е с обем на текста 37.4 стандартни машинописни страници (30х60) и каквото и да го няма другаде, там го има. Разкиснах се, като се сетих. Снощи обещах десет за награда на… де да знам, на каквото решат. Питаха ме за текст за мен, с който да ме споменават всеки път, когато награждаваг – казах им, че нямам и не държа. За какво? И без това никой друг няма да го получи да го издава, и без това го купувате, и без това го правя от любов, и без това ми казват: „Господине, получихме екземплярите от новото ви издание и благодарим. То изглежда така, както очаквахме. Поздрави.“
За какво точно ще ми е повече? Какво да го правя това повече, дето ще е повече? Няма го по торентите, а където го има, е осакатено – един турил предговор, друг пропуснал края… абе… Но когато жив човек отива на рожден ден, винаги купува гова, особено като не знае какво друго. Това му е сигурно, с него не може да сбърка.
Казах ли или съм мислел да го кажа – под меките корици всичко мое е шито. С памучни конци, произведени от български памук в България. Ако харесаш какво си прочел, можеш да си го стискаш до сърцето 40 години и накрая ще е само леко огънато. Не губя пари. Печеля ви вас. Ако вие не ми дадете десет лева, аз няма да ги имам. Но ако ги дадете (без търговеца – 7) аз ще спечеля 2.50. Като не заповядам да я ушият, ще спечеля 2.54. Предпочитам да спечеля 2.50, вместо да те обидя, като в трамвая я отвориш и страниците се изсипят на пода. Тоест аз печеля повече, когато печеля по-малко. В краен резултат продавам повече заради доверието (което никога няма да изгубя, защото никога няма да те излъжа и да мина евтино) и получавам повече пари. Които подарявам, защото винаги се изнервям от хора, които се бъркат бавно да платят и лицемерно чакат ти да си по-бърз и да платиш ти. Да, по-бърз съм, а ти минаваш, без да платиш, мислиш, че не го знам?
Моралът е това, което ме тревожи. Аз ше издавам още 15 години и после изчезвам. Нали го знаете оня номер с червеите. Ако намеря хубаво момче, на което да му кажа всичко (а то е много), ще остана и после. Ако не намеря – край. Ще се скапе и качество, и всичко.
Младите хора са някак… грозни. Да, едни големи, с цици 75С, ходят, бутат се и няма кой да им каже нищо. Вид на нещастие…
Книгата… Ама не електронната, а тази от хартия, там пише всичко. Като в онази, която е 37.4. И там пише всичко.
Просто я запазете. Каго Бетовен. Може всички отдавна да са забравеили кой е, но когато ти писне от модерното, което няма никакъв смисъл, Бетовен винаги ще ти помогне за красотата на живота ти.
С книгата е същото. Когато изгубиш смисъла, обграден с джаджи и модерна олелия, само книгата може да те спаси. Някой да ти разкаже нещо. Старата мода – окъпал си се, чаршафите опънати, възглавницата мирише или на теб, или на момичето, което снощи си изпратил, лягаш си, наместваш се хубаво, отваряш и прочиташ първото изречение:
„Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът й с венчалната халка продължава да кърви.“
Оше не е започнвло, а ти имаш цяла книга пред себе си.
Е, това е…
За нас – авторските права, за вас -удоволствието. Няма справедливост.
Издателю, нещо се пречупи, изгуби злобният тон
В крайна сметка дискусията тук не е за авторски права, а за нов ( за България ) начин за печелене от книги от който печелят двете страни 
Вземи наеми един маркетинг специалист, изръси се 6000 лв за маркетинг и ще спечелиш десетократно повече 
Господин Издател, последното Ви изказване беше по-смислено, за разлика от предишните.
Искам да Ви обърна внимание на една „китайска мъдрост“: Мъдрият човек, се старае да напасне себе си към света, а глупакът се стреми да напасне света към себе си.
Явно е, че Вие и останалите издатели не желаете да се приспособявате (Те и динозаврите някога са разчитали само на огромните си мускули).
Относно смешната заплаха, че ще спрете издаването на книги, си спомних, че издателество „Вузев“ за последните 2 години е издало само една книга на Тери Пратчет и какво стана? Намериха се преводачи доброволци ( с много по-качественни преводи ) и аз вече съм прочел три книги на сър Тери, които изобщо не са излизали официално на Българският пазар.
Това съвсем не означава, че ако излязат в книжен формат и с качествен превод, няма да си ги купя. Напротив, аз също обичам книгите и не съм спрял да ги купувам.
И накрая още веднъж искам да наблегна на факта, че живеем в XXI век. Компютъра го има, има го и Internet. Трябва да отчетете този факт, и ако не можете да печелите в свят със свободно споделяне на информацията – просто оставете този бизнес на онези, които могат.
Другият вариант, е да прокарате лобистки закони, но и да успеете, само малко ще отложите неизбежното.
Както бе казал „класика“ Гацо Бацов – „Не можеш да спреш гората, да се разлиства.
Ето една „дигитална“ позиция на потребител: http://yovko.net/blog/4401
Не искам да спечеля, Маноле. Аз печеля достатъчно, а всичко е временно.
Има проблем, и той е за България. Наистина, има и други книги, които могат да се намерят във вид на файл, непогасени. Но много рядко. Аз например намерих една книга, много базова, сега я правим, от най-базовите на света, на файл, колкото да го държа на екрана, ако ми потрябва нещо веднага, като свършим работа по нея, ще го изтрия. Но от петте варианта, които намерих, не вярвам на никой от тях, защото не знам кой го е правил. Един набрал (или сканирал), друг изчел, трети го направил на файл… аз как да знам кой какво е правил? Нима това мога да го дам на преводача? Държа файла по-скоро защото ме мързи да вадя оригинала всеки път и да го връщам на рафта. Ако обаче преводачът ми зададе сериозен въпрос, никога няма да отворя файла, а ще се надигна десет сантиметра и ще извадя книжния екземпляр. Знам кой го е издал, пише – и отгоре, и вътре. Нали после и аз ще напиша и отгоре, и вътре. И ако липсва само един абзац, издателството ми така ще се изтърси по задник, че ще се чуе чак в Америка
Да бе, наистина, книгата е американска, ще се чуе, трябва после да лъжем, че не е вярно 
Е как ще си позволим такова нещо? Не може. Файлът е нещо да прочетеш там, което да си мислиш, че е то.
Ако стане така изобщо, ще изгубите всичко. Един път ще липсва едно, друг път друго, докато накрая ще четете само „вещо като онова, което е било“. Искате да свикнете така ли?
Не, разговорът ви през цялото време е за авторското право и за нищо друго. И ви дразни, че не може всеки да прави каквото му скимне. Някакъв Манол Велев, не, извинявай, ти си Манол, а онзи как беше, аха, Борислав, измислил, ама какво е измислил, за да стане велика личност: той ще копира и ще дава на хората.
Сега, всички знаем, че от книгата по-велико няма. Откакто великият Гутенберг е измислил как да стане така, че много хора да имат едно и също, нещата се наричат книгоиздаване. Иначе „На изток от рая“ един монах ще я преписва три живота. А на глинени плочки съвсем пък няма да стане. Ще трябват осем влакови композиции за един екземпляр.
На вас сега ви харесва, виждате очарованието (онова с възглавницата) и точно тук се подвеждате. Може да се копира, да, но вие нямате право. Заради верността. Заради пустата му вярност е измислено авторското право – точно кой го е написал и точно кой го е издал, за да стигне до хората. Пари има, защото като го издам аз, аз ще взема и парите, но не са само парите. Верността, качеството е това, което води специално този закон. Случвало ми се е аз да купя права върху роман за наполовина пари, а да не приемат голямата сума от друг, защото ми вярват, а на него не. Авторът губи пари, но той има какво да яде и агентът държи не толкова на парите, а книгата да бъде представена както трябва. Не спечелих много, ако исках да съм велик и да си купя омар и две бутилки вино, и цялата печалба отиде. Затова издадох една стихосбирка с парите, от която не спечелих нищо. Аз нищо, но 500 души една вечер са я чели и им е било нежно. И това само както си стоя тук, без да мърдам. Това е моята печалба – че на 500 души им е било нежно. Това съм си избрал да работя – как да ти е нежно.
Не ме познаваш, Маноле. Не сте виждали адвокат, който влиза в помещението с единствената мисъл да те унищожи. Почти физически. А аз ще му кажа какво да използва. Не апартаменти, ами цели сгради ще отидат на пазара заради един липсващ пасаж в третата глава.
Не мога да нося отговорност какво правят Вузеви. Като не можеш, не го прави, бих казАл. Искате Пратчет, не знам как е там, мога да попитам, но това излиза от моята област на професионално създаване на нежност. Няма да питам, да правят каквото знаят, според мен това не е книгоиздаване, а домакински неща в кухня. Има и други, но има и много сериозни издателства.
Та какво исках да кажа… а, да. Че някой си е купил компютър, означава само, че някой си е купил компютър, всичко друго си е същото. Нямате право, защото онова е публикуване, а не е библиотека. Не ме изкушавайте да го оставя без гащи. Ще го направя само с две писма.
Кво… ами нищо… пожелавам ви щастие. То се състои главно в това да си с някого, да четеш хубава книга и… нали има природа там, такива неща, друго няма.
Задавали ли сте си въпроса какво ще изкопирате, ако ние не го направим?
Господин Издател, наистина ли смятате, че проблемът Ви е Борислав Манолов? Наистина ли вярвате, че можете да спрете безплатната обмяна на файлове в Internet? Досега не успяха да го направят нито Стивън Спилбърг, нито Бил Гейтс, нито дори Китайското правителство с тоталният им контрол над Internet-пространството. По някакъв начин продуцентите в развлекателният бизнес и в програмното осигуряване успяват да печелят независимо от свободното разпространяване на продуктите им в мрежата. Аз не знам защо Вие не успявате, но мисля, че това е основният въпрос, който трябва да си зададете.
Що се отнася до Вузеви, посочих ги, за да Ви насоча към отговора на въпроса „Какво ще изкопирате, ако ние не го направим?“
И да добавя нещо по отношение на морала: Лично аз (а и много други любители на книгата), съм готов да си платя за книга, която ми е доставила удоволствие и която смятам за ценна, независимо от това, че съм я изтеглил безплатно от Internet. Ако например в края на даден роман има възможност да се изпрати sms на стойност 3 лв. (примерно), в подкрепа на автора, преводача и издателя – аз бих платил с удоволствие.
Значи като писах тази публикация исках акцента да бъде върху алтернативното издаване на книги – електронните книги – бизнес ниша, чрез която ще достигате до нови публики. Както казах – аз НЕ чета книги, нямам такива навици, чета само специализирани.
Относно твоята теория за авторските права и това, че удостоверява автора, това не е само при Copyright, има и отворени лицензи като Creative Commons, които казват кой е автора.
Да, предполагам непрофесионално е правено сканирането и всеки може да „изкриви“ написаното в тази книга, тъй, като е във формат, който може да се редактира ( .doc доколкото знам ).
Не съм работил с отдаване на интелектуален труд, не съм наясно как седят нещата, но трябва да приемете иновациите и най – важното – трябва да разбирате негово величество Читателя – той е човека, който оценява вашият труд, като изключим хедонистичните причини за издаването на една книга. Добре е, че правите качествени книги, но трябва да правите книги във формат, удобен за по – широка публика.
И в маркетинга не става дума за това, кой колко пари изкарва. Става дума за това, какви са потребностите на потребителя ( в случая читателите ) и как вашият продукт ( книгата ) да задоволи тези потребности. При творчеството е почти невъзможно, тъй, като крайният продукт излиза готов от 1 автор и е написал неговите мисли, без разбира се да прави маркетингови проучвания или каквото и да било, иначе няма да бъде творчество.
Но вие като посредник между Автора и Читателя може да се поинтересувате как по – добре да обслужвате потребителите, как да придадете още повече стойност на потребителят, как те да продължат да използват вашите продукти. Ако нямате потребители защо ще издавете книги?
И държа да отбележа, че съм ЗА авторските права, никъде не съм писал, че трябва да няма авторски права. Абсурдно беше да пишат за „загубени милиони“ които всъщност никога са нямали да бъдат спечелени. Просто там в големият Интернет потребителят има съвсем различно поведение. Затова дадох идеи за развитие.
Парите като не са ти проблем, започни с издаването на електронни книги. Личната ми прогноза е, че този, който първи издаде електронни книги в България, ще стане милионер. Защо да продавате по 1000 тираж, като може да продавате по 20,000. На по – ниска цена.
P.S. Лесно е да отправяш заплахи скрит зад псевдоним
Покажи си лицето, ние не хапем.
Маноле, аз нямам значение. Мога да се представя, но ще ме награкате, а това ще е нехигиенично. Ако искам нехигиенично, мога просто да не се къпя, вместо да се подлагам на Интернет.
Вие сте нечестни хора. През цялото време умувате как пише такава или инаква библиотека, а то просто не е библиотека. Знаете, че лъжете, но го правите с надеждата, че ще мине.
Истинското ви изречение е следното: „Вие правете каквото си искате, ние също ще правим каквото си искаме, ще копираме и нищо не можете да ни направите.“
Това е така. Дори не знам какво можем да ви направим. Знам де, ама като почнеш – айпи, кой е, какъв е, какво е направил, и ако не си някой зъл полцай, ще ти писне още на средата и ще си кажеш: „Аре бе, нека плува.“ Пък и защо? Ти си само един. Какво лошо си направил. Аз съм написал велик проман, ти си висял над скенера и си го пратил на гаджето си. Дори е красиво. И да те знаят кой си, и да не те знаят, ти не правиш нищо лошо.
Лошото е в масовото. То че причинява загуби, е ясно, но не е и само това. То дразни. Наистина Борислав лъже. Всички съзнавате, че е разпространение, а търсите някакви несмаслени аргументации в думата „библиотека“. Истината е, че вие ни казвате: „Гледай си работата, не можеш да ме хванеш.“ А това е грозно.
Без създаден от нас продукт, вие сте нищо. Може би мили момчета и момичета, но нищо в тази област. Не ти ли се вижда грозно да ме дебнеш, аз да изкарам книга, ти да я снимаш и да ми се изплезиш, че си велик? С кое? Със скенера? Че той е двеста лева, ти толкова ли си велик – 200 лева? Че тогава някой е велик 4000 трилиона, защото ще напише следното: „Тя се почувства много малка и се сви в креслото.Погледна го и миглите му й се сториха зелени.“ Че само с това можем да обърнем живота на планетата. Е, може би не, само давам пример за силата на литературата.
Лъжете и за друго. Че не разбирате. Искате да се наложите. Не, няма да се наложите. Има един прост номер – да бъдете оставени да правите каквото искате. Това е много по-лошо. Сам, и няма нищо. Само копи-пейст. Лошо е, вярвай ми.
За Данчо не мога да кажа нищо.Приятел ми е, а никой не говори публично срещу приятелите си. И колега също… Скоро едни колеги ми се обадиха и ми казаха: „Бе мислихме, дето ни попита, но няма да го издадем, имаме много, с което да се справяме, издай го ти.“ Значи няма завист, всеки си знае, има за всички, всеки е велик по някакъв начин. Е, много велик никой не е, но пък и за какво ти е, копаме там нещо…
Данчо Антов го е казал заради друго, да даде пример колко струва това, което е изтеглено по нета, ако биха били книги. Той няма да вземе 700 000 лева и го знае, искал е да покаже само обема и значението. Освен това вие не сте наясно, но аз съм – той казва приходи, а не печалба. Обемът е 28 000 х 35, но първо от тях извадете 30% търговска отстъпка, после извадете от всяка книга 10% авторски права, после печата, после и другите разходи, и сумата ще се редуцира до съвсем друго нещо. Затова е казал прифоди – за да си представите обема. не знам как да ви го обясня, трябва да имате икономически познания – той казва 700 000, но не казва това.
Вие май ни имате за мутри, а? Хубаво е. Винаги съм искал да съм мутра – намаан, с пари. Казвам на гаджето си по телефона: „Изнервям се така, ще дойда с такси, ще постоя и после ще ходим някъде.“ „Ти си луд, таксито е 15 лева.“ „Да, луд съм, но издателите са много богати, нали си чула, значи и аз, какво са парите, когато искам да те видя с очи!“ Четири часа по-късно виждате в тъмното двама, един по-висок и една по-ниска, да се прибират тържествено с две бутилки вино. Струва под 100. Ние не сме богати хора и се смеем над това. ВИЕ ни мислите за богати – книгата е много важна, значи те са богати, няма начин да е друго.
Има начин да не си богат и аз го знам много добре
Сега, може би! Може би – за файловете. Но никога на вас. Значи – реално никога нв този живот. Щом вие излизате със заявка за мощ и повече знания от нас в нашата област – ни-ко-га. Ще копирате.
Господин Издател, според мен в последният си пост сте описал сравнително точно проблема. От тук нататък трябва да прецените, дали желаете да се впишете в тази картина. За мен е видно, че Вие не искате да имате нищо общо с електронните издания на книгите. Това си е Ваше право. Но не мислете, че това ще ни спре нас (любителите на четенето).
Лично аз бих предпочел да мога да си купя елекронна книга на цена наполвина по-ниска от хартиеното издание, но Вие не ми предоставяте такъв избор.
Господин Издател,
преди да ни заклеймите всички като авантаджии, защо не се опитате да издадете една книга на файл. PDF например се използва масово. Ако направите и .фб2 вероятно ще стоплите душите и на хората направили инвестицията в електронен четец на книги.
За една книжка говоря, една единствена. И ако има безмълвна договорка с чуждите автори и правоноситеи – нека да е български автор.
Направете един жест към читателите и вижте какво ще се получи. Вярвам, че ще останете приятно изненадан от резултата. А ако не – поне с чиста съвест можете да заявите: „Аз опитах, дадох ви възможността да покажете, че има хора готови да си плащат за електронните книги и вие я проиграхте.“
Поздрави.
Хора, с изливане на тонове помия и жлъч няма да се решат нещата, нито ще се спре прогреса.
Вижте, факт е че човечеството все още не може да се адаптира съм шеметно развиващите се информационни технологии (да не говорим за ГДБОП и някои издателства с криворазбрано пазарно мислене). А достиженията на културата и техническата мисъл трябва да са достижими безпрепятствено за всеки човек.
Според мен трябва да се мисли много бързо по въпроса как да направим така, че хем творчеството (художествено и научно-техническо) да достига до адресата си веднага и (относително) безплатно, хем на твореца да му се плаща за уникалните труд, талант и усилие.Това е по-важния въпрос, много по-важния въпрос. И е решим. И се отнася не само за българската дейтвителност. Не бива сляпо да се гледа (според това на кой как му е изгодно)как става в еди си коя държава. Там също са хора и също така нищо човешко не им е чуждо – има узрели и недоузрели за новото, както и корупция и лобисти за една или друга кауза.
Мисля, че трябва да отворим такава тема и да я разпространим де що можем, за да има повече мнения. Само така може да се измисли верния начин.
Например какво би станало, ако си купуваме с минимален процент повече всичко (наистина всичко), което носи, или може да носи, съхранява и разпространява дигитална информация по всякакъв начин – от хартията,тонера и компакт диска до компютъра, телефона и телевизора… Разбира се трябва да се напишат правила за това как точно да стане и как да се разходват всичките събрани средства, за да не вземат връх чалгата и порното и някои други простотии. Ще трябва и да се контролира прилагането на тези правила…
Или пък на всяка страница в напълно безплатна виртуална „сбирка“ на книги, музика, филми,галерии,софтуер и т.н. за четене онлайн, или свободна за теглене – да има място за реклама…
Или пък…
Или пък…
Сигурна съм, че ще се намерят и много по-добри начини. Само трябва да насочим мисловната си енергия към решаване на този въпрос. А не безрезултатно да се мъчим да убиваме безсмъртието.
Колкото до издателите на книги (дори и анонимните) – независимо от безплатното потребяване на електронните продукти и за тях ще има място под слънцето, поне докато се намери по-удобен, евтин и природоопазващ вариант на книжното тяло. И понеже това вече е факт, те или трябва да се адаптират към него или ще изчезнат както производителите на конски камшици след навлизането на автомобила като превозно средство.
Господин Апостолов, аз все пак съм пълнолетен, колкото и да не ми вярвате
и не само не използвам квалификации като „всички са еди какви си“, но и направо ги мразя, както и „народът е еди какъв си“. Освен че е повърхностно, е и несправедливо.
Не, сигурно има и честни, и културни, но какво да мисля за едно неофициално общество, което: 1) Съзнателно извърта въпроса, като говори за библиотека, вместо за публикуване, каквото е всъщност, тоест казва на черното бяло; 2) Което се изразява за мен и работата ми като за „дебелашка сбирщина“, и 3) Което предлага издателите (има и много компетентни, има и с кусури) да си сътрудничат с пиратите?
Мога да помисля за нещо погасено, но не съм сигурен, щом Читанката и Народната ви задоволяват в UTF-8, дали няма да хвърля на вятъра 1000 лева за Йовков, да речем, или да взема 5 лева само за първия файл. Не е работата и точно в парите, но това ще бъде обида, а вие вече достатъчно ни обиждахте.
Ние (предполагам и другите, затова го казвам така) не искаме да ви обиждаме. Не ми харесва тази тоналност, ако стане неволно такова впечатление – че ви задължаваме едва ли не насила да купувате физически книги или да излизаме като някакви чудовища, които щом са се докопали до някакви авторски права, са готови да се нахвърлим върху вас с чукове, вили и ножове, за да ни дадете пари. Грозно е дори да си го помисли човек, дори като хумор да го каже, а ние уж служим на красивото, поне така си вярваме.
Може би беше грешка, че се включих. Най-добре е ние да си останем на нашите бюра, вие на вашите. Тази истерия е неприятна. Както ние даваме книгите, със сигурност вие давате други неща – химия, дрехи, какво ли не, и няма смисъл от скандали.
Поздрави.
Според социолозите за истински конфликт можем да говорим само в случаите, когато и двете страни са прави – всяка за себе си, разбира се. От тази гледна точка в случая става дума за истински конфликт. И пак според същите тези социолози именно при конфликт може най-добре да се види разликата между човека от модерното общество и човека от традиционното общество. Когато има разминаване в позициите, модерният човек (се) пита: „Какво казва законът?“ и разчита на върховенството на правните норми, докато традиционният човек казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ и търси подкрепа в множествеността на себеподобните си в рамките на своята (етническа, социална, професионална и т.н.) група. И двете позиции имат своите оправдания и обяснения. Но модерният човек е склонен да изслуша опонента си дори когато той е анонимен (страхът от социална санкция също е елемент от традиционното), докато традиционният човек ранжира събеседниците според собствените си, повлияни от груповите стереотипи, представи за значимост и променя поведението си според социалния статус на опонентите си. Защото модерният човек е информиран за това как точно мисли традиционният, а традиционният човек не иска, а и често не може да разбере аргументите на модерното мислене, тъй като те биха разрушили не просто позициите му в конкретната ситуация, а биха срутили цялата му групово-ценностна система.
Коментарите към тази статия са много добра илюстрация на подобно поведение.
В случая имаме точно това – конфликт между традиционното и модерното мислене. Няма виновни, има просто различни. За модерния човек различието е ценност, за традиционния – престъпление. А всичко ново е различно.
Дожаля ми за човека зад ник Издател. Колко ли безпомощен трябва да се чувства някой, за да прибегне до подобно арогантно поведение, скрит зад маската на анонимността. За прибягване до намесата на силови методи изобщо не искам да коментирам – да се мисли, че с конфискуването на една кутия с кабели може да се „заключи“ един сайт е все едно да се опитваш да вържеш вятъра с въже.
Възхищавам се на хората, които са създали chitanka.info. Ползвам сайта, препоръчвам го на студентите си и категорично считам, че трябва да има и ще има все повече и повече такива сайтове.
А ако човек седи до камината и не иска да погледне през прозореца и да види, че навън вали, рискува да излезе без чадър и да бъде изненадан от това, което се случва извън сигурните, според него, рамки на дома му. Ще бъде изненадан да разбере, че тезата „информацията е най-голямата ценност“ е остаряла и е дошло времето, в което информацията е в изобилие, а ценност е информационната навигация.
Кокалът, наречен е-книга, е наистина сериозно лакомство. Но, както показват последните събития, е и прекалено голяма лъжица за някои български издателства. Колкото и да се (само)убеждават, че могат да изгребат сами морето, едва ли си вярват.
Преди 5 години в ситуация, която удивително прилича на днешната в България, една сериозна руска организация подкрепи безплатната библиотека lib.ru. Сигурна съм, че и у нас има издатели с модерно мислене, които не гледат на chitanka.info като на конкуренти, а като на партньори. От подобно партньорство ще спечелим всички.
Калина Йочева, преподавател по Методика на обучението по български език и литература
Господин Издател,
извинявам се, ако грешно съм разбрал отношението ви към болшинството читатели.Колкото до вашата пълнолетност – не се съмнявам в нея, достатъчно доказателства прочетох в по-горните мнения .
Във връзка с определенията, моля не заклеймявайте хора като „пирати”, независимо дали това отразява вашето лично мнение. Не е коректно, както не е коректно някой да нарича вас и колегите „дебелашка сбирщина”. Доколкото ми е известно определението за пират не е „човек, занимаващ се с дейност незабранена от закона”.
За реакцията на обществото – не мога да се съглася. Не смятам, че хората наскачаха срещу вас и колегите ви, защото сте се опитали да защитите правата си (тук вмъквам, че според сегашния закон е изключително спорно кой е прав и кой е крив). Обществената реакция според мен бе породена от откровените лъжи на сайта на МВР и повторението им от редица медии. Откъдето и да погледне човек акцията, тя просто мирише на натягане. Кой я е заповядал и на кого е искал да се натегне, не се наемам да гадая, но начинът по който явно е било проведено „разследването” срещу сайта и дейността му говорят сами за себе си. Казусът, дали сайтът се занимава с легална или нелегална дейност (моралът го оставям настрана, тъй като там няма прав. Има авантаджии, дето и 10 000 на месец да правят, пак без пари ще свалят, има и хора, които последните пари за книги си дават, има и всичко по средата. Така е навсякъде по света, както сочи моят личен опит) не може и най-вече не трябва, да бъде решаван от господин Колев или МВР. За тази цел си има съдилища. Неслучайно има разделяне на съдебна, изпълнителна и законодателна власт. И когато някой бива обвинен в нещо, преди да му изземат имуществото първо се проверява – може ли, или не. Ама стига съм коментирал МВР, достатъчно мнения се изписаха по въпроса, повечето далеч по-качествено написани.
Не можах да разбера, защо инвестицията в преиздаване на Йовков е 1000 лева. Бихте ли могли да разясните от какви разходи се получава въпросната сума? Надявам се, не е заради 995 лева за закупуване на DRM технология. Казвам го, защото от опит мога да заявя, че тя все още не е спряла (почти) никого, а е създала единствено неудобства на читателите. (Представете си книга, завързана с дълго 1 метър въже за домашната ви библиотека. Доста неудобно бих казал.)
Относно възвръщаемостта на едно електронно издание, мога да дам само един пример за българския пазар. Според думите на Николай Теллалов около 30 % (цитирам по спомен) от хората свалили си негови книги (които той е предоставил за безплатно сваляне на сайта си) са се върнали след това и са си платили за тях.
Що се отнася до хартиените книги – мен лично не ме задължавате да ги купувам. Аз всъщност от 2 години не го правя. Причината е проста – живея в чужбина. Прибирам се рядко, а по самолетите има ограничение за теглото на багажа, пък книжките са си тежки. Ако се реша да поръчам книга по интернет да бъде доставена до домът ми, цената скача няколко пъти. Едно, че не мога да си позволя повече от 2 книги годишно така, второ, че да пълня гушите на ДиЕйчЕл или който там ме скубе с нереалните цени на колета – просто няма да стане.
Ако наистина искам да прочета нещо разполагам с избор между:
Читанка.инфо – които въпреки твърденията далеч не качват всичко дето излиза на пазара.
Амазон – които поне за доставка не искат пари.
Различни онлайн книжарници за електронни книги. Тях ползвам най-често, тъй като осигуряват най удобния за мен достъп до текста, който желая да прочета.
Разказвам ги тези неща, за да ви опиша ситуацията на доста хора, които по една или друга причина пребивават в чужбина по-голямата част от годината. Мисля даже, че някъде нагоре имаше подобно мнение. Моето единствено желание е достъп до литература на родния език.
Аз имам възможност да плащам (разумна цена за) книгите които чета. Имам и желанието. Липсва само предлагането им.
Май само ви опонирам, но бих искал да кажа, че се радвам за включването ви в дискусията и се надявам от обмяната на мнения и предложения да излезе нещо повече от чесане на езиците.
Поздрави.
Господин Апостолов,
Не сте разбрали отношението ми към читателя. Аз работя за него и искам той да се зарадва. Никакъв бог не е за мен, а е пълноправен гражданин (понякога е и малолетен, зависи), който има право да получи вярно, точно и пълно съдържание на произведението на автора във формата на качествена книга. чувствам го и като приятел. Ако е бог, ще взема да се притесня и да объркам нещо
За мен е нормално човек да работи добросъвестно, с дълбочина, бих го искал от подчинените си работници и ако отглеждах тиквички по същия начин, но не рабирам от тиквички. Когато обаче ти си гледаш работата и си на пазара, достатъчно е, особено в такъв уж културен занаят, да чуеш три приказки като от циганската махала или едно-две нахални и безотговорни изказвания на хора, които нищо не разбират, само са подочули това-онова, за тях каквото е издател, това е и всеки комбинатор от далаверата, но са много уверени, че всичко им е ясно и че всичко им се полага – и ти се приисква да им стовариш на главата най-дебелия том на „Большая советская энциклопедия“ или още по-добре – два заедно
и да ги пратиш по дяволите. Сигурен съм, че в четящата публика има хиляди различни от току-що описаната от мен картинка, но някакси точно тези излизат отгоре, точно те се чуват най-много с всичките им претенции, и човек се ядосва.
Сега ще го структурирам като Йордан Антов
За издателя
Издателят е частен предприемач като всички други. Че някои издатели могат да правят част от дейностите (а понякога им се и налага, дори да имат необходимия сътрудник), не променя нещата. Ако е отговорен, той трябва да е компетентен по целия процес, културен, с усет за художественото и прецизен.
В книгоиздаването се работи с високопрофесионални средства – от живата сила, която трябва да е много грамотна, през програмите, до печатарската техника. Преди печатарската техника беше повече, сега една част е поета от програмите.
Накратко, издателят трябва да знае какво иска да постигне отначало докрай. На пазара всички искаме да постигнем едно и също, но не винаги се получава
За едно издание
Ще използвам пример с Йордан Йовков и електронна книга. Представете си романа „Чифликът край границата“, който вие искате да издадете. Не знам колко точно е, но да речем, че е 400 страници. Вие сега ще ставате издател и не знаете, и не можете да направите нищо сам, ако изключим, че всеки в мненията под торентите чможе да оформя, да работи с графика, да набира, да странира, да реши облика на книжното тяло, да го произведе на файл, но то ще бъде като едни струпани елементи, годни само за кошчето.
Значи ви трябва професионалист. Професионалисти, не един.
Отивате при някоя от нашите фирми за предпечатна подготовка.
Сканиране – 400 страници по 1.00 лев са 400 лева.
Страниране – 400 страници по 1.50 лев са 600 лева.
Коригиране – 400 страници по 1.00 лев са 400 лева.
И това са цени като за приятел от детинство!
Отивате при художника за челната страница, която при вас ще играе ролята на корица.
100.00 лева, но е за предпочитане 150.00-200.00, ако искате качество. Може и да е по-сложно от за 100.00 лева също.
Връщате се, доизкусурявате я за файла, това са още 20.00 до 50.00 лева, и я добавяте отпред, нали ще трябва да има приличен вид книгата.
Файл – 20.00 лева.
И през цялото време едно наглеждане от редактор, което е поне 100.00 лева. Той ще направи и каретата, ще провери всичко.
Ето как отидохме по-близо до 2000, а не до 1000 лева.
Да си представим, че вие обаче сте гений в бранша и всичко ще свършите сам, без коригирането. Значи само 400.00 лева за коректор, но не е 400.00 лева!
Вие не сте манатарка или перуника. Файлът съдържа в себе си същия труд, същото време, същия акъл, същите нерви. Вие и ядете нещо. Затова кой го прави, няма значение, този файл струва малко под 2000 лева. Той с малки добавки би бил и файлът за печат и би струвал пак толкова.
Това е процесът.
Ако печатате, трябва да добавите авторски права за Дан Браун
:):) , превод, редактиране, технически редактор и печат. Всичко скача до небесата.
Това вече ще бъде пълният процес.
Ако правите нова преводна книга на файл, от горното ще отпадне печатът и техническия редактор.
Ако се разгърнете, може един ден, но не веднага, да назначите технически редактор на заплата и да спестите предпечатната подготовка, но тя пак ще се съдържа и пак ще струва толкова. Просто вие ще сте организирал нещата по-разумно.
Скъпо е, а ако сбъркате със заглавията, което се случва непрекъснато, книгите ще ви останат и парите няма да ви се върнат.
За пиратството
Тук няма да се разберем.
Авторските права гарантират реда. Те са разни видове – за печатно издание, за филм, за драматизиране, за мюзикъл… сега има и за електронно разпространение.
Правата гарантират реда, затова при нас главно са изключителни – ако ги имам аз, вие не може да ги имате, и обратно. Това е направено и в интерес на читателя, и в интерес на произведението, и в интерес на автора. Ако не бяха изключителни, един ще пусне един вариант, друг ще пусне негов и накрая хората няма да знаят какво да четат, и какво изобщо четат – истината или нещо друго.
Авторските права са и отговорност. Има случаи агентът да каже: „На това издателство – не!“ И двете страни си знаят защо
Добре е и да си познат, че можеш да издаваш, за да са сигурни хората, че няма да развалиш книгата.
Стигаме до електронния вариант. Той е този, ПРАВАТА ЗА КОЙТО НЕ СА ПРОДАДЕНИ на вашите електронни библиотеки. Те трябва да поискат да ги купят, после да им ги продадат и чак тогава да разпространяват какъвто и да е цял текст. Причините са горе-долу като горе. Първо обаче ще ги предложат на издателя на великия книжен вариант, флагмана на цивилизацията
и чак ако той откаже, може да ги дадат на друг. В момента западните издателства избягват да се съгласяват изобщо на електронен вариант или е много сложно.
Тук не важи, колкото и да ви се иска, правилото „което не е забранено, е разрешено“, а обратното – което произведение не е изрично разрешено, е забранено. Може да бъде разрешено, като бъде продадено, може да бъде отстъпено и да платите в по-късен момент, може да бъде отстъпено при определени условия без пари, но трябва да е някое от тези неща.
Фактът, че някъде има цяло произведение, което може да се изкопира безконтролно от неограничен брой хора, го прави публикуване и разпространение. Трябва да е или купено и тогава да бъде публикувано, или да е купена книга, която да се дава физически назаем. Тя също е четене на произведението, но то е ограничено – може да са 50, 100, 200 души за някоя по-отдавнашна книга, но хората са чели оторизирания й вариант, направен от упълномощен човек и най-важното – предполагаем професионалист. Това поне се очаква.
Вашата читанка нямаше да има никакъв проблем, ако беше публикувала само погасени произведения и преводи и каквото поиска от достъпните автори и преводачи, ако й се даде, да го сложи и тържествено да съобщи, че е обогатена с още каквото е там конкретно.
Всичко друго освен 70-те години е пиратство, ако не е купено или предоставено безплатно. Интернет може и да надделее – както има записващи устройства, така има и скенери, и един Уърд, и готово. Но хаосът, който ще настъпи, ще нанесе много повече вреда, а после и спад. Чета, че и други казват същото в мрежата, но вие кой знае защо не им вярвате.
Познавам добри и щастливи издатели и с 5 книги, и с 50, и с 500. Да си издател, звучи хубаво, но е и доста работа. Като с тиквичките. И там е доста работа и никой не пренебрегва производителите на тези хубави тиквички
Разликата е само че ако се промъкнат няколко изгнили тиквички, никой няма да обърне внимание, а като се появи едно заглавие, не се знае какво ще кажат, пък не дай си Боже да има и някаква несполука по същество – тогава ужас.
Това беше една лекция на добра воля.
Знам, че реакциите на някои известни никове ще бъдат: кой си ти бе, я се разкарай, няма такова нещо, всички издатели да изчезнат, какво толкова има, читанките са повече от чудесни…
Написах го за останалите, които са невидими и ще знаят малко повече за книгоиздаването. Все едно, че са гледали един маучно-популярен филм в кино „Култура“. Те ще имат полза, а аз изгубих само два часа. Един редактор понякога четири часа гледа една дума и една запетая и не може да реши, тай че все едно нищо не съм изгубил.
Бъдете здрави.
Да се чете:
… Ако печатате и книгата е от чуждестранен автор, трябва да добавите авторски права…
Господин Издател,
много ви благдодаря за изчерпателното мнение!
В момента не разполагм с необходимото време да ви отговоря както ми се иска, но се надявам в близките дни да успея.
Поздрави.
Ооо, не е изчерпателно. Напротив, това е само картинката в едри щрихи.
Който разбира от детайли в текста и стила, ще види, че в предните ми изказвания също не съм се справил добре, независимо че съм използвал и чужди примери, и отклонения. Причината е, че нещата са сложни и не може всичко да се обеме в пет страници.
В книгоиздаването участват поне 10 пълноправни професии (без самата издателска професия), но тясно свързани.
Скоро обяснявах едно от правилата при редактирането на преводен текст. Законът за началото и края. У читателя винаги най-силно остават началото и краят, те определят и облика, особено при късите форми като разказ. Затова трябва да се усети какво точно е казал авторът и да се повтори същото, но на хубав български. Дали ще почне рязко, а ще свърши плавно, дали обратното, дали и началото, и краят ще са в една тоналност – каквото авторът е написал, това трябва да бъде и в българския превод. А първото и последното изречение са почти с фатално значение за общия образ на произведението. И това е само едно от многото неща при превода и редактирането. А те са десетки и не са формални, а са подчинени на художествената страна на текста.
Или най-обикновено страниране – правенето на книгата на страници. Не е обикновено, затова казах, че цена 1.50 на страница е много евтино, аз го намалих до стотинки, едва ли не. Не е никак просто. Само едно от правилата там е, че не може новата страница да започва с къс ред. Ако се получи така, трябва някъде да разшириш, някъде да свиеш, за да няма такива неща. А полетата? А регистъра (редовете от двете страни на листа да съвпадат)? Един макетьор трябва да обработи така 400 страници една по една от примера горе.
Как се прави оформление, как се прави БИБЛИОТЕЧНО оформление, при авторските права куп подробности, при отношенията с търговеца (те трябва да бъдат добри
) … За един сериозен курс това са може би 120 учебни часа, след които можеш да кажеш: „Добре, понаучих се какво е, сега ЩЕ ЗАПОЧНА да ставам издател.“ 
И като се захванеш, ще откриеш, че има още три пъти по 120 часа материал за учене.
Добре, зле, това е книгата. С „имам една приятелка, която ще го преведе“
не става.
Не се стряскайте, постижимо е. Може пък някой от защитниците, които са сега, да стане издател. Какво чудно има, издателите не падат от Луната, там няма.
Хайде да поработя малко за читателя, друг път може пак
Мили ми господин Издател,
Скъпа Муцка!
Ако ти си започнал като разносвач на материали в този бизнес, аз започнах като дизайнер. Всъщност, лъжа те! Започнах като секретарка, защото майка ми, която имаше рекламна агенция, държеше да науча всичко по трудният начин. Накрая бях съдружник в отделна от нейната фирма, която се занимаваше с реклама, издателство и спонсорство. Накрая геройски емигрирах, защото от хора като вас във всеки бизнес ми беше писнало!
Та сега вече можеш да ми кажеш, че нямам право да се изказвам!
Ще ви опиша накратко каква беше ситуацията, когато бях в “бизнеса“.
Авторските права бяха изключително модерни през 90-те. Всеки “велик бизнесмен“ се юрна да купува авторски права, че дори и да “патентова“ (О, Боже!) каквото му падне. Бизнесът беше обещаващ-даваш жълти стотинки на някои мизерстващ творец (много често това бяха лични приятели на “бизнесмена“) и след това печелиш “чисти пари“. Естествено, този най-първобитен вариянт с годините започна да се регламентира и подлага на всякакво узаконяване. Закони, съобразени с бизнес-обстановката. И защитаващи най-вече тези, които имат авторските права. Не самите автори!
Колкото до чуждите автори, за най-популярните трябва естествено да наддаващ, а за по-непопулярните е достатъчно да ги убедиш в какъв наистина печеливш пазар ще попаднат, ако заложат на теб. Признавам си, че нямам абсолютно никакъв опит с популярни автори. Но тези, които са работили с Гарсия Маркес, ще могат да го обяснят по-добре-като вас примерно. Защото е ясно колко добре са се справили с авторските права за издаването му(следват малко цитати):
“През 90-те години Маркес забрани книгите му да бъдат издавани в България заради скандал с авторските му права и незаконни пиратски копия на негови романи.“
“За съжаление в скоро време няма да четем нито новите романи, нито старите на Нобеловия лауреат. Той показва, че надлъгването с авторите за тиражите е започнало още преди да навлезем в дивия капитализъм. “
Защо ми се струва, че преди да станете бизнесмени и преди България да се адаптира към новото време, вие и тези като вас също са били пирати? И защо ли това много напомня на случки от наше време…..
Още нещо! Много внимавайте какъв тон ми държите! В държавата, в която живея могат да ви осъдят за сексизъм, като правото (колкото и да е нечестно) почти винаги е на страната на жената. Естествено, спете спокойно-в България това няма как да се случи. Макар, че кой знае, някой ден може и това да стане!
Забравих да добавя: Изобщо не се опитвайте да описвате издаването на книги като изключително сложно начинание, подходящо само за богоизбрани. Сред вас има както много интелигентни хора, с критерии, образование и умения, така и абсолютно вулгарни, ограничени и нискоинтелигентни издатели. За съжаление, май по пробивни както във всичко останало са тези, които без съжаление удрят по пръстите на другите. Какво да се прави-див капитализъм.
Госпожо, разсмяхте ме. Кълвете и на пирон
Това е Интернет, влизат всякакви. Вие откъде знаете, че не ви лъжа? Или че не ви разказвам чужди истории? Или че не ви лъжа, че ви лъжа? Е, последното е от висшата белетристика, но и такива романи има.
Казах ви само примерно как се върви във всеки занаят, не само в книгоиздаването. Почваш малко, после, ако се сработиш с професията и колегите те приемат – малко повече, после – още малко повече, и така. Има го във всички книги и филми. Навсякъде има и добри, и лоши. Вие с този речник и разпръснато мислене не съм сигурен дали ще изкарате дълго и на гара „Разпределителна“
Само за няколко дни спорадично в тази мрежа и се уморих. Но се успокоих завинаги, поне по този въпрос. Като гледам кой ще я прави тази нова Октомврийска революция и това ново време, няма страшно
С триста зора едва ще го докарате до скенера и ксероксния самиздат 
Имаше го и през социализма – направи едно книжле на ксерокса на Музикалния театър и го раздава на приятели.
вие като Мечо Пух
В понеделник, когато е топло,
аз си мисля това-онова
и най-често в главата ми чопли:
това – Онова ли е и онова – Това.
Пораснете. Това не е Онова
Издателю, слаб ви е PR-a
Да не кажа отрицателен направо. Радвам се, че се включи в дискусията.
Издавате ли бизнес книги? Може да направим малко бизнес покрай целият шум. Говоря за продажба на хартиени книги
Наясно съм, че лъжете най-вече себе си. Продължавайте смело. Чувала съм, че помага, когато човек разбере, че не е толкова велик за колкото се е мислел. Заядох се с вас, защото ме нападнахте лично, без да ме познавате, а не за да си меря стила на писане с вашия. Нямаме какво повече да си кажем.
Благодаря на Манол за търпението и извинявай, че напълнихме страницата ти с лични нападки.
Роксана, доста информация излезе наяве около книгоиздаването. Изложените доводи от Издателя не бяха много адекватни, но ще му простим групово
Аз благодаря, че се включи в дискусията;)
До Издател,
Прочетох всички мнения до тук, много интересна дискусия. Аз лично искам да споделя мнението си като читател – до тук хората ви дадоха толкова безплатни бизнес съвети, че вие вместо да си водите бележки и да си извлечете поуките защитавате тотално остарели бизнес концепции и не възприемате нищо ново. Казвам ви го директно или в новата обстановка на 21в. и Интернет ще се нагодите и ще намерите начин да печелите или изчезвате като излишна брънка от веригата. Това са реалностите и това няма нищо общо с това дали някой е пират и дали нещо е законно или не. Имам предвид, че това което е норма за по-голяма част от обществото това в крайна сметка става и закон, така както едно време Християнството е било незаконно в Римската империя и се е преследвало, но след като толкова много се разпространява става норма и закон. Същото важи и за „нелегалното“ разпространение на книги/музика/филми в Интернет просто хората искат да споделят и това няма как да бъде спряно, разберете го това нещо най-накрая. Въпроса е, че вие има начин да се впишете в цялата схема, но трябва да промените бизнес логиката си поне малко и да предложите продукта в подходяща форма. Така например вместо аз да се чудя откъде да си сваля някаква книга (щото в моя град няма книжарница или пък живея в чужбина) и понеже уважавам интелектуалния труд, мога да си я купя от вас с дебитна карта/смс и т.н. стига да е на разумна цена и в подходящ формат. Само че това нещо го няма и докато вие се чудите какво да правите Гоогле, Амазон и други работят по въпроса и рано или късно това ще стане, но тогава може да се окаже, че ще е късно за вас и други като вас, които са все още с мисленото от средата на миналия век.
От друга страна ако толкова се страхувате, че някой може да разпространи ел. файл, който ще продавате през Интернет направете виртуална библиотека с абонамент в която книгите могат да се четат през web четец като този на Google, при това положение няма как да си копираш файла толкова лесно, по този начин може за зарибявка да пускате свободно демо версии на книга с орязани страници както Google и ако на човек му хареса да си я купи или поръча от вас. Ама вече и аз се чудя за какво да продължавам да ви давам безплатни съвети има толкова много възможности, че просто се иска две капки мозък в главата и да се вслушаш поне малко какво ти казват читателите/хората. Да не говорим, че може в демо версията да сложите и рекламни банери (даже и в самите демо книги) и да печелите и от това. Въобще мога да ви опиша още толкова идеи, че вие бедна фантазията, но явно вас ви мързи да мислите и се страхувате да мръднете и на сантиметър от стария си начин на мислена.
А и още нещо понеже и аз свалям книжки от Интернет това по никакъв начин не ме спира като се прибера в БГ да си купувам на година по един чувал с книги, даже в близкото минало, когато все още бях под грижата на родителите си майка ми сакараше, че съм си купувал прекалено много книги. С това искам да каже, че сайтове като chitanka поддържат и създават читатели, а читателите са ваши потенциални клиенти, т.е. това е безплатна реклама. Например нека си представим следната ситуация – аз съм младеж, който по цял ден обича да цъка в Интернет, да чати и т.н., но случайно попадам на сайта chitanka.info и случайно се зачитам и почвам да го посещавам по често и по често и да чета повече и повече и в крайна сметка ставам читател. После излизам да се разходя на вънка и виждам книжарница и понеже вече книгата не ми е чуждо нещо влизам вътре виждам интересна книжка и си я купувам. Сега разбирате ли за какво иде реч или още не разбирате. Щото и в този случай ако не разбирате това вече е диагноза. Ето още един безплатен съвет – този целия скандал ако бяхте с достатъчно добър бизнес нюх можехте да го използвате, за да спечелите и вие и ние, ама трябва малко дипломатичност и размърдване на мозъка. Например може да се договорите с читанка ако ползват ваши книги да слагат линк към on-line книжарница откъдето човек може да си поръча ваша книга или пък рекламен банер на страницата с тази книга, приходите от който да идват при вас. Или пък самите вие може да им дават част от вашите заглваия (може и демо версия, както вие си решите) с цел реклама или там както се договорите. Въобще вашета асоция на носителите на права или там както се нар. ще направи много силен ход ако договори с тези хора приемлив и за двете страни начин на съществуване, а то има начин и това може да излезе нещо даже още по-добро от сега, но както казах трябва малко акъл да влезе в закостенелия ви мозък. Освен това хората ще видят, че вие не сте някакви чудовища и т.н. и ще си направите уникално силна реклама повярвайте ми. Въобще мислете с тая глава затова ви е дадена.
Маноле, не ти трябва човек от това гнусно котило – издателското.
„живот и здраве – скорошна болезнена смърт на бг издателите.“
http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/06/27/923981_otvoreno_pismo_podkrepiame_akciiata_na_gdbop/
Има и калкулация:
- Издателска къща – 10%
- ПЕЧАТНИЦА – 30%
- РАЗПРОСТРАНИТЕЛИ – 40%
- предпечат, коректор – 1%
- авторски права – 0.5%
- други
Ние лъжем и грабим. Така сме свикнали. В началото на прехода бързо се ориентирахме, защото сме безскрупулни тарикати и мошеници. Купихме правата на хората за жълти стотинки, натрупахме пари, сега сме се ояли и искаме само да продължим да живеем на гърба на обществото и да трупаме без да работим, защото от пари сме станали пълни гьонсурати. Естествено, че играем и с мутрите, и с полицията. Не се спираме пред нищо. А сме видели нещо способно, а сме го смазали. Не търпим никаква култура, защото културата отваря очите и разгръща духа, а на нас ни трябват неграмотни и подчинени хора, които не виждат безобразията ни. Държим културата не защото ни трябва, а за да я нямат другите. Затъпели сме и не виждаме, че прогресът ще ни премаже като ненужни боклуци.
Така пише в мрежата, а мрежата е новото и аз й вярвам. И хората в нея са новите. И по-нагоре на тази страница го има, с други думи.
Сърце не ми дава да ти позволя да контактуваш с такъв човек. Направо е гадно.
Виж там някой от новото време, няма начин да не завъртите книжен бизнес, от теб текста, от него книгата, после и на файл, и нещата ще станат от само себе си. Лесно е. И това го пише в мрежата, а тя е… или това вече го казах?
Мерси за прошката. Оценявам го високо.
Ай ще ти подаря едно копие от моята книга, само да я напиша;)
Г-н издател, т.е господин никой (понеже тук, в тази интернет страница Вие сте просто един човек с прякор, който не иска да се представи от съображението, че ще бъде критикуван и думите му образно казано ще се използват срещу него в съда), чета и се радвам, че все още в България са останали хора като Вас – анонимни, които не държат на авторските права на написаното от тях, а просто го предоставят, към отворените за знание интернет потребители с “любов“. А Вие Г-н Издател, точно вие защитавате гореспоменатите права, и Вие Г-н Издател, също като един истински и отдаден на каузата и закона човек, го нарушавате пред нас, за да ни покажете, колко истински, искренни и достоверни (употребявам синонимите за да засиля ефекта над аудиторията) са Вашите думи от самото начало на дискусията. До колко имате права да цитирате,бих желала да пипитам ?
Затова, просто приемете, че се намирате в нов век и днешните технологии са еднодневки, след които идват по-добри и по-добри, или ще плувате в този океан успешно, или ще гледате отстрани, къде да се регнете анонимно и напишете няколко злобни от безсилие коментари. Аз се увлякох леко, не изказах и 20 процента от важността на електронните книги, но Вие сте достатъчно интелигентен, а сте и в този бизнес, за да ги откриете и сам. И в тази връзка, понеже в момента не се сещам за такъв автор, ще дам пример с певец – Емил Димитров – няма смисъл да обеснявам кой е, всички го знаем, и децата ми сигурно ще знаят за него, е бая авторски права имаше този човек и ако парите, които получаваше от тях беха достойни, нямаше да свърши така този човечец, сигурна съм, че има много български автори, които са на това дереже – с качествено написана литература и свършили като скотове, а Вие правите всичко с любов за книгите и не осъзнавате, че не Вие сте важният, великият, нито читанка или което и да е друго средство за разпространение, а автора е важен, защото, Вие за да издадете една книга миналия век, ви е трябвала хартия, мастило и т.н, а този век с тези технологии, се изискват много по-малко усилия. Читанка не са по-различни от Вас, Вие не сте автор на тези произведения, и погледнато през този век, вие също правите копи-пейст, само, че с технологии от миналия век. А докато Вие и колегите Ви не засипете пазара с електронният вариант на книгите, които в момента предлагате само на хартиен носител, да ще има такива сайтове като читанка, ще си направя и аз сайт, защото имам много книги, и не виждам лошо в това, щом едно нещо на пазара е в дефицит да не го предлагам, и нито Вие, нито заплашителният Ви тон, не би могъл да спре случващото се, понеже ако не е читанка, ако не съм аз, ще е някой друг, тук не става въпрос за единичен случай, а за масов такъв и Г-н Издател това се нарича еволюция…
Защото Вие не цитирахте, Вие директно използвахте откъс от литературно произведение, да не говорим, че използвахте откъс и от два различни превода. Въпросът тук е – имате ли право от законова гледна точка да го направите?
-Не!
И тук аз ще цитирам – от Библията, която до колкото ми е известно не подлежи на авторски права – Тоз, който е без грях, нека пръв хвърли камък (не споря, че цитирам дословно).
Не е “хигиенично“, да защитавате нещо или някой, което/който Вие сам подритвате. Не оспорвам, че езиковата ви култура е на ниво(за разлика от моята), но ако Вие бяхте убиецът(метафорично изразено), а аз следователя, който само наблюдава Вашата реакция, досега сте се издал направо, че сте го извършил…
Сега дойде и време да кажа защо изобщо се появих тук, и реших да се намеся, и заема страна. Защо ли? Не е, защото не обичам хора с Вашето положение (ако е реално, Ви се съзхищавам, задето сте успели да стигнете до нивото, описващо Ви по-горе, все пак всички си знаем, че в България за да преуспееш в каквото и да е начинание не се иска само акъл или късмет, а и възможността да се нагодиш в правилната пазарна ниша и да можеш достатъчно изкусно да мамиш). Не е, защото не харесах началните и злобни Ваши коментари (напротив, те са проява на безсие и невъзможност да се справите със ситуацията така както желаете и втора скоба (все пак нападението било най-добрата защита)). Просто дълбоко ценя, работата на Читанка, не подценявам с това и Вашата обаче, но тях ценя повече като начин за предоставяне на информация. Защото…електронният вариант на книгата като цяло има куп предимства, ще си позволя да се отклоня малко от темата за да опиша някой от тях по долу. Аз обичам да чета, разнообразна литература с моите си предпочитания, обичам и да си препрочитам доста от книгите, които съм харесала в този процес, и като малка имах многоооо тетрадки изписани, от откъси на книгите които четях. Сега това не ми се налага, няма нужда да загубя 3 – 4-5 часа в изписването на нещо на хартиен носител, което след няколко години ще е в ужасно състояние, заради хартията, мастилото на химикала ми, неправилното съхранение, а това време използвам в момента за да прочета нещо ново например. И “копи-пейст“ ми спестява както време, така и ми дава възможност за допълнително време, което не се изразява в няколко мига или минути, а в часове. Всички знаем, че единственото нещо, което все още е невъзможно да си купиш е времето !!! И поради същата причина, не обикалям книжарниците, в които ако вляза, това значи да похарча половин годишният си труд само и единствено за това, че книгите, които са ми интересни са на хартиен носител и да загубя 1 месец за да ги намеря (само 45 процента може би ги има на Българският пазар). Затова предпочитам да си купа кат проста селянкъ един копм от техномаркета или от близката бутка, да вляза в нета и да напиша в полето сърч, какво ми трябва. И да – ще си платя 5 лв за електронен вариант, но 20-30 лв, на фона на малко над минималната ми заплата – еми колкото и да ми разправяте нема как да стане. Не е и само заради това, да погледнем, че имам възможността да си ги купувам на хартиен носител, а къде да ги съхранявам, толкова много книги, рафтове, рафтове, чекмежета, секции, библиотека, Охххх, а после върви си намери книгата къде искаш да препрочетеш в момента. Да не говорим, че аз лично на всеки около 2 години сменям града, в който живея. Е, колко по-улеснена се чувствам знаете ли, когато нямам 100 кашона с книги, а един външен хард диск с 1 терабайт, който едва ли някога ще мога да запълня само с тях, на това отгоре живота на електронната книга е безброй пъти по-дълъг от колкото на хартията. Давам един прост пример, навремето имаше телефони с шайба и винаги до него стоеше бележник с куп номера на хора, разпръснати по листите, и ровиш ли, ровиш, да намериш човека, на който искаш да се обадиш, сега има джи си еми, дето запаметяваш, пишеш 1-2 букви и воаля – вече даже звъниш, след време ще стане модерно само с гласова команда, а по в бъдещето сигурно ще си слагаме някакво устройство и то ще чете мозъчният ни сигнал. Всяка нова и нова технология, цели да улесни максимално човека, а Вие едва ли още си “цъкате“ на кабелен телефон с шайба
Съжалявам, ако съм Ви отегчила, но реших, че и аз аз като едно 23 годишно момиченце имам желанието да се изкажа.
Госпожице, (или вече сте ми направили това удоволствие да се самоубиете чрез омъжване? няма защо само ние да сме самоубити, после възкръснали, после пак самоубити и т. н.), аз понякога давам консултации по авторско право. (Вече бях много пораснал, когато открих, че семеен приятел е най-големият специалист по авторско право у нас, ама ко да се поинтересува от ония младежки купони и други красоти, та после съм наваксвал сам-самичък в самота. Той вече умря, няма да ви се пречка.)
Право да цитирам ми дават много неща, само едно от които е чл. 24, ал. 1, б. 2 и 3.
„Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
…
2. използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;
3. използването на части от публикувани произведения или на неголям брой произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване; такова използване е допустимо само за научни и образователни цели при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;“
На хубавия превод преводачката май се казва Боряна Цонева. На другия е някаква от сайта на Борислав, вижте си.
Не изпадайте и вие в положението на господин Вентилатор (Fan) – „яйцата учат кокошката“
Защо ме поставяте в ситуация на кокошка, аз съм издател, не съм кокошка 
Да ви обясня. Нищо не можете да използвате срещу мен, че да се крия, защото вие сте в неизгодната позиция – като нападатели на нещо, което не им е ясно, а то е свързано пък, за беда, точно с грамотност.
А ние нападаме, да. Ние това работим – да ви нападаме и вие да си плащате за нападението. Ако към това прибавите и да работиш това, за което си мечтал, да се забавляваш, а да става сериозно нещо, и да общуваш с красотата на „ти“, и разходите да ги поема обществото, че и отгоре да ти дават – ние сме в една от най-изгодните позиции на света. Представете си, че ви назначат за главен конструктор на „Волво“, защото баща ви ви е задължил да завършите инженерство и само това можете. А на вас ви се чете поезия. Заплатата ви ще бъде 300 000 евро, но животът ви ще бъде на практика съсипаан – няма поезия, има болтове. Ние може да печели много по-малко, но сме щастливи и бананите са по 3 лева, а месото по 8. Е, кой се е наредил по-добре?
Онзи ако иска, да си сложи тристате хиляди отгоре на главата, да е по-красив 
Имах една леля, която казваше: „Ако знаете каква манджичка съм ви приготвилааа!“ И наистина готвеше прекрасно. Тя ни нападаше. И ние бяхме зашеметени, и много ни харесваше да ни напада. Бяхме й благодарни за нападението.
И ние така ви нападаме: „Ако знаете каква книжка съм ви приготвииил!“ Нататък е същото като с леля ми.
Сега сериозно.
Ние нямаме кой знае колко по-високо положение. Само аз ходя на кокили, за да имам по-високо обществено положение, но другите ходят нормално
Примерно сме като по-добър инженер в отдел с инженери. Можем още утре да отидем в планината. Щом Борис Христов е отишъл, ни е защо не. Жена му прави красиви грънци, какво по-хубаво? Или ще отидем в печатната реклама, където сега има само пубери с компютри. Ще берем круши, много е приятно.
Знаем всичко, което ни казвате. Но ако го оставим, без да сме научили нови, ще стане като с… снощи го видях. Някакъв казал, че Читанката пречи на издателите да трупат и да грабят – останалото съм ви го написал по-горе: играем с мутрите, оядена гадна пасмина, която изпуска властта
Казвал се Иван Богданов и бил издател. Бре! Намерих сайта „Издателство „Книгите“. Ама нерно бил издател – от модерните, на файл. Има и калкулатор. Една книга от 96 страници ми излезе към 250 лева на файл. Аз дадох 100 лева за КОНТРОЛИРАЩ редактор (ще ви кажа и за другите) за 400 страници, той за 96 си писал 60 или 80, не виждах добре, защото беше 2 след полунощ, нямам кога иначе. Но какво е направил? Има там книги, поръчани му и издаден от него. Свалих две-три. Ами то за нищо не става. Между авантитула и титулната има стихотворения и девизи. После е титулната, после има някакви карета, едно наляво, друго надясно, на трето място долу паднала част от стихотворение, което не се знае само ли е, част от нещо друго ли е, редовете на служебния текст му започват с малки букви, заглавия, които запушват текста, нечетливи шрифтове… абе мани. Свалете си сами да видите, няма да ви убеждавам. После вземете коя да е книга на издателство, което уважавате, и вижте как е там. Толкова по въпроса.
Така ще стане, ако книгите се правят от новото, дето иде, но не знае какво е старото.
Всичко знаем. От 1997-1998 QuarkXPress и PageMaker (сега InDesign) могат да експортират PDF, DOC и ТХТ. Как мислите, дали знаем какво е файл? Сега същите могат повече, нали идва новото
Но ако го направим при тази анархия, Борислав ще ги вземе, ще ги натуря по „библиотеката“, пак никой няма да купува файловете, а той ще се дере: „Айде, народе! Тука има всичко!“
Той и сега така прави. Клечи на нашата дупка и чака. И каквото излезе, го звима и търчи да го преснима. Борислав манолов е вашият Владимир Илич Лени, който оглавява народа в Октомврийската революция на новото време, а вас ви работи с думите, че „четенето е култура и е за хората“ и вие му се хващате и му ставате прогресивното работничество и селячество с вилите и тоягите. Срещу кого? Ами как – срещу нас – гадната буржоазия, която е заграбила културата, а тя трябва да е ваша, на народа. Убийте буржоазията! Да живее народът! Това е, много отдавна е отработено, има го в учебниците по история.
А работата е проста. Авторско право. Кой каквото създаде, си е негово и той казва какво да се прави. За да прочетете какво е създал, то минава поне през трима редактори в ПЪРВОТО издание в оригинал. Водещ редактор – той наблюдава. Концептуален редактор – той обсъжда с автора, но не редактира самия текст: това да се размести, това е излишно, много тежи, това да се съкрати. Езиков редактор – редактира тавтологии, нови редове, лоши изразявания. Три парчета редакори, за да имате красотата, за коята да дадете 25 долара. После ние с един редактор и коректор и за същата красота на български давате 20 лева. За дебело – до 30, но при много по-малки тиражи.
Да, ние ви нападаме. Целта ни е да живеете хубаво с книга в креслото или в леглото и да се пренсесет другаде. Ако вие искате да живеете като едни гигантски нанометри, да четете от нвякакво пластмасово и това да ви е животът – ваша воля.
Но ако изгубите това, на което ви караме, ще ви е мъчно. А на нас – не.
Ей, за файловете! Ще ви ги дадем, когато ви повярваме, че сте се научили на ред и не пиратствате. Тогава ще се опитаме да убедим западните агенти и издателства, че тук има ред, за да ни дадат право да ви даваме И файлове. В момента ТЕ НЕ НИ РАЗРЕШАВАТ НА НАС да ви даваме файлове (по-евтино от хартиена книга), заради вашето поведение на пасивни пирати и най-вече заради поведението на „библиотеките“ като активни пирати.
Докато се уреди този въпрос, ползвайте безплатните файлове на Иван Богданов в електронното „Издателство „Книгите“ (или нещо подобно)
Госпожице или госпожо Оксана Василева, специално за вас.
Беше 1990 година. Ние вече сме частни издатели. Няма хартия. Няма картон. Той е у някакви, които са го замъкнали в някакви складове, за да направят пари чрез спекула и искат да участват заедно с нас в командването на културата
Е, няма начин, един спекулант склададжия е по-ниско и не може да командва по-високото 
Търсим начин да се оправим честно и с достойнство. Появява се картон – пуснеш книгата. Няма картон – чакаш.
И така един път чакаме картон, иначе сме направили всичко – културно, няма грешки, стои на коли – готово за корица. Уморени сме. Един кофражист работи двайсет тона, но вечер може със свободен мозък да иде в кръчмата, да се напие с приятели, секс с жената и утре е свеж като краставичка на строежа. Когато се преумори главата, е различно.
Седим на една маса някъде и доизкусуряваме текста. Келнерът ни е донесъл нещо, но ние не можем да спрем да говорим за работа. Доизкусуряваме текста за авторските права в началото на книгата – за следващото здание. „Тази книга е…“ и там да не се копира, защото е защитена с авторски права. В текста пише, че е забрането това, второ трето… И по едно време се обажда една колежка с чувство за хумор:
- И завършете това, което е забранено с думите: „… също както и да се чете, да се пипа и да се гледа.“ Така книгата ще бъде защитена напълно.
Като го каза, се смяхме поне десет минути – така не ме е болял коремът от смях никога, нито преди, нито след това.
Госпожице, нали все пак в книгите ни не пише така? Значи не сме идиоти. Само малко
Извинете, „Издателство „Буквите“
Човек се обърква от толкова много книги, букви и издателства 
http://www.bukvite.bg/biblio/index.php
До Издател,
Честно казано едвам ви се разбира безразборно нахвърлените мисли, но както и да е. Оставам с впечатлението, че сте прочели коментара ми доста повърхностно. Докато чакате чуждите издателства да ви разрешат да продавате файлове, можете да продавате файлове на БГ автори, да отработите концепцията. Освен това аз писах как може да не ми продавате точно файлове ами достъпа до тях, цитирам ви пак защото явно не сте го прочели:
„От друга страна ако толкова се страхувате, че някой може да разпространи ел. файл, който ще продавате през Интернет направете виртуална библиотека с абонамент в която книгите могат да се четат през web четец като този на Google, при това положение няма как да си копираш файла толкова лесно, по този начин може за зарибявка да пускате свободно демо версии на книга с орязани страници както Google и ако на човек му хареса да си я купи или поръча от вас. Ама вече и аз се чудя за какво да продължавам да ви давам безплатни съвети има толкова много възможности, че просто се иска две капки мозък в главата и да се вслушаш поне малко какво ти казват читателите/хората. Да не говорим, че може в демо версията да сложите и рекламни банери (даже и в самите демо книги) и да печелите и от това. Въобще мога да ви опиша още толкова идеи, че вие бедна фантазията, но явно вас ви мързи да мислите и се страхувате да мръднете и на сантиметър от стария си начин на мислена.“
Какво точно не ви е ясно от написаното по-горе да ви го разясня ако трябва. Пак казвам използвайте момента, че в БГ това още не е направено и вие може да сте първи. Отработете концепцията, и още по-важно създайте си нови и верни читатели сред младите хора, ако трябва им продавайте книги с големи отстъпки, просто да ги зарибите. Например за ученици под 10г. отстъпка 50%, за ученици между 10-18г. отстъпка 40%, за студенти отстъпка 30% (числата са примерни). Правете изложения на книгата в самите училища и продавайте там с големи отстъпки, не чакайте клиентите да дойдат при вас, ами вие ходете при тях. Просто създайте атмосфера сред младите, че книгата и четенето на книги е нещо „cool“, т.е. супер и резултатите ще дойдат. Просто размърдайте този мозък, книгата е продукт, който като всеки останал в съвременното ни капиталистическо общество залято от информация иска реклама, иначе ще си остане неизвестна. Комунизма свърши от тук на татък е капитализъм – тотална борба за всеки клиент и убийствена конкуренция и ако не си в час и гъвкав към промените и новостите просто изпадаш от пазара. Това е моя съвет намерете начин да си създадете нови читатели, защото нови читатели значи нови потенциални клиенти.
Между другото „Fan“ не значи само вентилатор, ами се използва и за почитател. Хайде стига толкова с безплатните уроци.
Аз се забавлявам бе, човек. Който иска, разбира.
Казах ти, че не съм кокошка, да ме учат яйцата, но ти учи, учи, може пък да научиш някого
Аз не се тревожа за нищо, тя реалността ще те научи рано или късно.
Г-н Издател, аз Ви показах една гледна точка, една от милиардите там – някъде. Разпиляна в 20 изречения и сглобена от Вашето собствено виждане. И – да, харесвам и чета книгите в електронният им вариант, а за да се появят те в такъв на 90 процента се вземат от Вашите и тези на колегите Ви материали, затова преводите са такива, такива са, каквито Вие правите, ние не си ги измисляме, това, че има тук-таме някой ентусиаст, който го прави – еми нема лошо, все от някъде трябва да се почне. Осъзнавате ли, че ние-читателите/потребителите сме най-важни. Ако няма търсене, няма да има и предлагане. Вие зависите от Нас, с разликата обаче, че обратното не се отнася. Ако ви няма Вас – издателите, писателите само ще се занимават с това – ще си намират редактори и т.н. Не казвам, че сте излишни, поне не засега. И не ми обеснявайте, че било същото да направите файл и книга, не ни развивайте теории като на малоумни, че цената излизала почти същата. Не излиза, и на всички ни е ясно. Та да се върна на читателите – Ние сме хората, които казват какво искат, за да купят и ние сме тези, които са Ви качили на “коколи“, както и тези, които могат лесно да ви смъкнат от тях. Гледах наскоро, един човек разказваше, как в неговата страна шейха или там какъвто бил решил да увеличи хляба с 2 стотинки, на другият ден, милиони хора излезли да протестират кърваво. Е, ние не сме от тях, правите каквото Вие си решите, защото Ние – потребителите, се опитваме да решим проблемите цивилизовано, без физически жертви, без насилие, а само с думи, с дебати, с мнение. За това Вие си правите каквото искате и превъзнасяте прекалено много. Недейте така, от високо повече боли като се падне. И понеже вие сам почнахте със заплахите, как си мислите, дали не може да се направи кампания, която да га гласи да спрем да купуваме от Вас и колегите Ви книги в продължение на (да увеличим Вашето време двойно) 2 години, защото еди какво си и еди що си ? Убедена съм, ще има успех, не за Вас, тук Вие ще сте в ощетение, с колко мислите ще намалеят продажбите ? С 20-30-40 процента, на фона на малкото потребление, дали ще ги усетите ? Със сигурност, е тогава поне ще Ви улесним – работата Ви ще намалее и ще сте по свободни да отидете на кръчма, да правите секс с жената или любовницата си и убийте ме ако искате толкова, но не – не съм женена, не си падам по излишното хабене на време и хартия за подписи, това било новото поколение. Не не сме загубили ценостите си, просто те са се видоизменили. Не Ние живеем във вашето време, а вече Вие живеете в нашето. И тук не става въпрос за буржоазия, а за изисквания на поколението, познаваме миналото, но живеем в настоящето, с надеждата за бъдещето. Защо според Вас направиха онези пласмасовите, на които са си четеш книжката, защото е по-практино и удобно, по същата причина са измислили машинописната машина, за да не преписва като луд някой нещо в 5 копия, по-същата причина е измислен пергамента, за да не дяла някой като луд по камъните словото си. Това е истината и няма как Вие да спрете развитието или според Вас – упадъка на днешното поколение. А относно файловете и разрешението за право да ги правите в електронен вариант, е няма как да се убедите в нещо, което ще се случи след 20 години, и какво чак след 20 години ли ще пуснете файлчета, хахаха би било глупаво и неразумно манипулиране на пазара. Защото на Запад разпространяването на книжки във файлче, е масово разпространено, и там има “пирати“, да по-малко са, защото повечето хора не вземат 300 долара или паунда заплата и имат възможността да не ходят по магазини “втора употреба“, а да си купят новият и лицензиран продукт (да не говорим, че там няма магазини за дрехи втора употреба, те идват от там за насам
) и няма да се занимават с това да търсят в глобалната мрежа с часове това, само и само да скатаят 5 лева за едно коматче хляб и опушена соя с изглед на месце (без консерванти – натурална, ама за 3 лева 
) Е и какво стана 1 левче за ляб, 3 за “месце“, ейййй остана и 1 левче за некоя цигарка на дребно – у кефффф, ще преживее още един ден, а вечерта ще има вечеря и книжка – супер (която ще прочете още същата вечер, а утре ще търси нова) . И това не е просто кратък разказ, измислица на моето въображение. Хайде господин издателю – сполай, а аз ще си мисля за кампанията и нейното мото 
)))
Е, Авторите на този блог подозират, че Издателят е от Костинброд
Това не беше ли родното място на онова пошло чучело – азис
Нямам си идея, ако е така, все личности излизат от този град с дълбоко културно наследство! Шегувам се разбира се, да не се засегнат някои хора
Всеки има право да избира дали да е анонимен или не
Не, препраща ви. Наскоро приятел ми каза, че съм се обковал като в бункера на Хитлер, а аз нищо не съм правил. „Какво си се опаковал такъв!“, каза. Не знам. Познават ме и не дават да се стигне до мен. Но мога да помоля да ви препратят в Лондон, специално за мойто айпи, те ги разбират, аз не. Да съм по-престижен
И аз проверих – от Костинброд съм 
Госпожице Аглая, знам бе, знам. Но не мога да се оженя на всички, за да видят всичко в службата ми и у дома. (Повечето ще съжаляват, че са го направили.§ Освен това съм суперстар, като Джизъс. Мжоже би супер-стар би било по-точно, имами приятелка, изобщо – не мога да мръдна. А така ми се иска. Само да уверя другите, че няма измама – хубавото просто е хубаво и трябва да се защитава.
Вижте на какво ме правят тук – бил съм от града на Азис, там сме били все такива, нищожества (имат предвид фукливи педераси), клиентът винаги имал право, все едно, че е салам! Как ще имаш бе! Ще имаш квот ти дам! И СССР ще ти се види мечта! А ако не ти го дам?! А?! А ако всички са готови да ти го дадат, но пропуснат точно тоза?! А?! Какво искате, да оставя хората нещастни?! Няма!
Госпожице, имах една такава история. Бях на гости. Много хора ще ме познаят по това, което пиша, но никой няма да ви го каже.
А там, в спалнята, където се скрих, че в хола беше много шумно, имаше една книга на ъгъла на кревата. Хвърлена от домакинята. Тя идва да ме търси. Къде съм според вас, къде мога да избягам? Корицата една бяло-сивкава с тъмносива илюстрация, неравна, художествено виждане. Аз гледам книгата. Тя пита, домакинята, а може и книгата да е била, но аз чух гласа на домакинята: „Какво гледаш?“ „Тази книга. Каква е?“ Стоеше на ъгъла на кревата… каква е… „Много е хубава. Никой не иска да я издаде. Утре трябва да я върна, но мога да излъжа за два дни. Трябва да ми я върнеш други ден най-късно.“
„Няма нужда“, казах, „аз ще я издам.“ Не знам какво стана, но знаех, че така трябва да направя. Направих го и ако не го бях направил, сега щеше да е умряла, а сега всеки я знае. Заради един ъгъл на креват.
Госпожице, много по-малко нещо сте от любовта към книгите. Вие сте полуразбрали консуматори, я ние не сме, както казват идиотите, тази, които трябва да угодят на клиента.
Клиенти има в кебапчийницата. тук клиентът или приема, или може да върви по дяволите!
А и г-н Издател, тази страница я създадох за Вас и колегите ви, приканвам Ви да се присъедините
http://www.facebook.com/profile.php?id=100000268626963&v=wall&story_fbid=139213816090265#!/pages/AKO-OSDAT-CITANKA-I-PROIZVODNI-SPIRAM-DA-KUPUVAM-KNIGI-OT-BG-IZDATELSTVATA/113001192081222
Сега ви чета и ще продължа (да ви чета, че не съм дочел, все така правя, небрежна му работа). Моите няма да намалеят и с един екземпляр. Вие гледайте аз да не спра
Още една история. Един младеж подарява на приятелката си за всеки рожден една и съща книга. Не знам онова момиче какво е и какво е забелязало, но една година тя решава да му подари книга – същата. И го пита дали я знае. Той избухва: „Три години поред ти я подарявам, а ти сега ме питаш дали я знам! Не прекаляваш ли малко?!“
Ходили на екскурзия и паднали в реката. Докато се сушили, вадили от раниците какво е останало. Били останали само тези книги, нито сирене, нито хляб, само книгите, които пак бил понесъл да й ги подарява там (явно я е обичал). Изсушили ги, малко сбръчани станали, но горе-долу пак били книги.
Много се смях, а явно ми беше разказано, за да ми стане приятно. Ами да, приятно ми стана.
Коя е книгата?
Много искате.
Няма да познаете, има поне пет такива книги.
Аглая, вижге гози филм.
Shortcut to Happiness
Филмът е повърхностен, но много неща ще ви станат ясни.
Обзет съм от едно дълбоко и натрапчиво подозрение – ИЗДАТЕЛЯТ не е никакъв издател. Това е агент-провокатор, работещ в полза на интелектуалните пирати и идеята за безконтролно споделяне на информация. Не мога да си обясня по друг начин поведението му. Сам самичък успя да настрои срещу издателския бизнес всички (малкото останали ненастроени), които са прочели коменмтарите му…
А ако е наистина в този бизнес, не мога да си разбера арогантността, с която хвърля насреща ни грандоманските си изцепки. Щял да ни спре книгите за една година. Той еднолично. Айде не еднолично, но щял да убеди ВСИЧКИ издатели да спрат да издават книги за една година. И те ще го послушат?! Ще се откажат от бизнеса си за година (тези, които печелят добре и могат да си го позволят), ще загърбят възможността да запълнят вакуума и да заемат част от позициите на големите (тези, които не печелят чак толкова добре), ще изпаднат изобщо от този бизнес (тези, които печелят още по-малко; такива дето не печелят просто няма – противно на алтруистичните гръмки думички, с които описва дейността си и приноса си за световното благо, любовта между хората и др. ценени от обществото идеи… книгоиздаването е бизнес и се прави за печалба)… САМ ЩЕ ПОСТИГНЕ ВСИЧКО ТОВАА :O ?!
Да приемем за момент, че успее. Нещо повече – че е успял и е минала тази година. Какво ще го посрещне, когато се върне на книжния пазар след тази една година блажена почивка? Очаквания от него паднал на колене и озверял от интелектуален глад читател?
Дали?
Надали!
Да погледнем най-елементарно на положението. Нека г-н ИЗДАТЕЛЯТ и всички други издатели имат необходимите средства да просъществуват една година, без да продават книги. Но и ние разполагаме с достъпни онлайн и непрочетени книги за тази една година. Че и за доста повече.
Ще ми опонирате г-н Издател, че не е само художествената литература, че ни трябва и техническа. Така е. И тук идва малко по-усложненият поглед върху положението. Този, който вижда, че пазарът не държи празно. Вие (да предположим) сте убедили всички съществуващи ИК да не продават. Но какво ще направите с тези, които ще се появят тепърва, за да заемат вашия пазарен дял, да дадат прехрана на всички тези толкова подробно изброени от вас високиквалифицирани специалисти, изведнъж оказали се без доходи (или тази една година ще им плащате, за да не работят)? Ами тези ваши силни партньори (а партньори ли са всъщност или използвате тази дума за да си чешете егото, партньорството предполага равноправие, а вие не сте им равноправни, по-скоро сте им нещо като клиенти) от Запада, дали ще се съобразят с вашето ембарго над българския читател? Дали няма да проявят необходимата гъвкавост (те имат много повече пари от вас, все пак вие плащате на тях за авторски права, а не обратното, а многото пари са способни много бързо да задвижат нещата) и да стъпят на нашия пазар така, че от „партньори“ да се превърнете в техни подчинени…?
Така че стига заплахи! Вие знаете, че няма да ги изпълните (липса на желание и възможност). Ние знаем, че няма да ги изпълните (трезв поглед върху нещата). Вие знаете, че ние знаем…..