Blog Challenge 8: Песен за щастие
пт, мар 19, 2010
За съжаленбие се забавих се точно с 1 седмица за тази публикация, а то дойде време за следващият Blog Challenge. Все пак музата ме хвана във влака и написах едно разказче. Всяка прилика с действителни лица е случайна 
Не забравяйте да коментирате, имам цели 2 часа за да спечеля този Blog Challenge Ето го и разказа:
Джон излезе от офиса с омърлушена физиономия, заключи вратите и си хвана такси. Тъмно е, виждат се само светлините от уличните лампи и тук там се чува лай на кучета в далечината. Докато се прибираше, гледаше през прозореца хората пред нощните заведения и дискотеки с тъжен и замислен поглед . Нещо му липсваше.
Прибра се в квартирата, в която живееше от около месец и половина – малка, уютна стаичка на последният етаж на една сграда, близо до центъра на града, където живееше сам. Свали представителният костюм, с който работеше в офиса и си облече домашните дрехи. След това излезе на терасата ( онова малко местенце, което го свързваше с останалият свят), извади кутия Marlboro 100, запали една цигара със Zippo-то си и се загледа в дърветата на близкият парк, които се виждаха идеално от там. На пейките в парка седяха някакви тинейджъри, надигайки шишета с алкохол, а Джон се възмущаваше от това, доколко е пропаднало обществото, че младите хора се забавляват с пиене на алкохол и наркотици и не му даваше мира тази идея. А все още се имаше твърдата наджеда, че нещата в скапаната му държава ще се оправят.
След последната дръпка от цигарата, той я загаси в мръсният пепелник и влезе вътре в стаята. Погледна телефона си за пропуснати съобщения или обаждания, но дисплеят му беше празен. Той се намуси. Включи си компютъра, логна се в Skype, прегледа онлайн абонатите и зачака.
Докато чакаше, провери съобщенията си във Facebook, Twitter и Edno23. Там имаше ежедневният спам, с който го заливаха юзърите и го канеха да играе в някакви онлайн игри. На Джон му писна от това и натисна червеният хикс на браузъра, като отново погледна абонатите в Skype. Нещо го тормозеше и той не се свърташе на едно място. Отиде и легна на леглото и загледа с празен поглед безмълвният таван и нажежената жичка на крушката. Полежа така около 10 минути, погледна си телефона, да не би да е пропуснал да види някое съобщение и пак отиде до компютъра, където никой не му беше писал още…
Той си пусна любимото радио Z-Rock и заслуша предаването „Бруталика” , където пускаха само Trash и Death метъл – не толкова любими негови стилове, но ги слушаше от време на време, особено като се чувстваше смачкан. Докато слушаше едно парче, телефона му, който беше на леглото зазвъня. Песента, с която звънеше телефона беше Colors на Morandi и му носеше много спомени, изживяни с един специален човек. Това беше Дженифър, неговата приятелка и soul mate.
Внезапно на лицето му грейна усмивка. Тази песен го направи щастлив. Той вдигна телефона и отсреща се чу нежен женски глас, който му прошепна в слушалката:
- Дженифър: Ужасно много ми липсваш, слънце!
- Джон: Здрасти мило ( каза с изморен глас, но с усмихната нотка ). Ти също ми липсваш.
Джон не беше много по любовните разговори, защото просто не умееше да говори за тези „тайни” за него неща. Дженифър идеално го познаваше и знаеше за този му недостатък, затова тя винаги започваше с разнежващите думи.
- Дженифър: Как си? Не издържах без да те чуя за тези 8 часа, през които си на работа! Постоянно си мислех за теб!
- Джон: Знам мило, съжалявам, че много работя, нямаше как да звънна, бях адски ангажиран…
- Дженифър: Да слънце, знам, че тази работа е много важна за теб и напълно те подкрепям в избора ти…
- Джон: Благодаря ти мило! Радвам се, че оценяваш моя труд!
Той обичаше да я слуша как говори. Нейният глас му действаше силно успокоително и той се отпускаше като я чуе и даже под натиска на умората му се приспиваше. Джон се прозя и отиде да
легне на леглото, докато говореше с Дженифър.
- Дженифър: Слънце, ама много те обичам!!
- Джон: И аз те обичам, миличка!
При тези думи сърцата и на двамата заблъскаха, а Джон усещаше адреналина в мозъка си и учестеното му дишане се чуваше от другата страна на слушалката. Така си говориха още около 20 минути, както всяка друга вечер, след което приключиха разговора с поредното „Обичам те!”.
Лицето му вече беше с усмихнато изражение и се чувстваше излючително добре. Той си пусна в Winamp песента Colors на Morandi и се заслуша в нея замислено с широка усмивка от началото до края, мислейки за преживяванията си с Дженифър през миналото лятото и за това как са се запознали случайно на плажа. Това беше неговата песен за щастие.
Тагове: blog challenge, песен за щастие, разказ
март 19th, 2010 в 12:29
Готино, макар и закъсняло. Все пак успех! Имаш час и половина…
март 19th, 2010 в 12:31
Коментирам, коментирам, добре. Успех. Вземи да спечелиш наистина.
март 19th, 2010 в 12:32
@Бисер, според мен имам достатъчно време
Ама по важно беше да си изпълня блогърският дълг! Ще се включа и в следващият Challenge и там се надявам да не закъснявам особено много 
март 19th, 2010 в 12:32
@patblansh, мерси, мерси ;D Включи се и ти в следващият Blog Challenge, яко е !
март 19th, 2010 в 12:34
Една необикновенна история за обикновенното ежедневие на един човек,която ме трогна толкова много…четох си го на глас и дори усетих тези нотки на любов и маничко отчаяние
Разказа е страхотен и много смислен ! 
март 19th, 2010 в 12:34
Чудя ес дали изборът на псесен е удачен
март 19th, 2010 в 12:35
Е 2 часа, трябваше да оставиш 1 час да е по-интересно
март 19th, 2010 в 12:39
@Миренка, радвам се, че ти е харесал!
@Бахар, изборът на песен е доста удачен
@Никола, ами то остана час и двайсет минути
март 19th, 2010 в 12:44
Интересно е, накара ме да се замисля. И успех!!!!!
март 19th, 2010 в 12:45
Разказа е симпатичен! Имаш моята подкрепа! Успех. Имаме още малко време до финала!
март 19th, 2010 в 12:45
добре е
март 19th, 2010 в 12:45
Песента е готина
Успех!
март 19th, 2010 в 12:47
@Nina за какво се замисли?
@Petya, радвам се, че имам твоята подкрепа
@Дени, 10x
@Живко ами доста е тематична песента или поне на мен ми се струва така хах
март 19th, 2010 в 12:56
Един глас от мен – подкрепа за изпълненото обещание
март 19th, 2010 в 13:01
@Майк, мерси много
март 19th, 2010 в 13:12
кул за Colours
само не мога да разбера след като се обичат толкова и се чуват всеки ден, защо пича трябваше да се терзае, просто можеше да й звънне
)
Успех!
п.п Я да го пусна това парче
март 19th, 2010 в 13:12
Един глас и от мен, Но следващия път използвай по-модерни термини ще ти дам насоки – iPod, iPhone, iTunes, iMac, iChat…
март 19th, 2010 в 13:15
@Eva, ами ще помисля над въпроса ти и ще ти отговоря
@Peter, неам Mac-ове и немога да давам такива сравнения
март 19th, 2010 в 13:27
Един глас и от мен! Разказът ми харесва, пък и звучи доста романтично.
март 19th, 2010 в 13:33
@Ани, радвам се, че ти харесва
март 19th, 2010 в 13:48
Много красиво, истинско и вярно!Но няма как всеки се жертва в името на нещо, за да е щастлив!
март 19th, 2010 в 14:09
@Ваня, според мен не са жертви, а промяна на мисленето ..
март 20th, 2010 в 0:57
март 21st, 2010 в 12:45
Хехе, Янче, радвам се, че ти е харесал
май 29th, 2010 в 13:24
Наистина добър разказ. Браво