По традиция в късната зима започват да се организират браншовите семинари. Със затоплянето на времето започва и пробуждането на желанието за личностното и професионално развитие
Едно такова обучение е форума IAB Bulgaria, насочен към дигитален маркетинг, комуникации, на което поканиха Rastermania като медиен партньор.
Акцентите в събитието тази година ще бъдат: дисплей реклама; мобилен маркетинг; и измерване и ефективност в Интернет.
Знаете, че всеки един експерт в областта си трябва постоянно да се образова и да си повишава квалификацията, за да бъде информиран за последните тенденции. Именно чрез иновациите и тенденциите един бизнес би могъл да бъде успешен, още повече за динамичната сфера на маркетинга и в следкризисни условия.
Аз избрах форумът IAB Bulgaria за откриване на семинарният туризъм за тази година. Заповядайте и вие.
P.S. Като партньори, предоставяме 20% отстъпка от крайната цена с промокод: „Rastermania“. Регистрирайте се на адрес: http://forum.iabulgaria.bg/register/
По традиция публикувам нещо патриотично на 3 март в блога си. Тази година няма да пропусна да пусна българският химн и да призова българите към патриотизъм и родолюбие. Това е празник на загиналите герои, както казва дядо Вазов, това е една малка Епопея на забравените, малка, защото честването на празника не може да се сравни с делата, извършени от тях.
Ето какво публикувах във Fb акаунта си:
Братя и сестри Българи! Нека се гордеем с нашата нация, нека бъдем патриоти ( поне веднъж в годината ) и да покажем уважение към падналите герои за бленуваната 5 века СВОБОДА. Надявам се да виждам все повече обединение и взаимопомощ между нас. Защото това е значението на думата „демокрация“ и да нека не бъдем вече страна от „вторият“ свят, а страните от третият свят да ни бият по доходи …
Дядо Вазов си го е казал в Опълченците на Шипка:
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: „Търчете! Тамо са раите!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
Насипи налитат и падат, и мрат; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: „Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!“
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва – гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
„България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!“
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба,
всяко нещо – удар, всяка душа – плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
„Грабайте телата!“ някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч…
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки…
Йоще миг – ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
………………………
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Нека да завърша патриотизма с българският химн! Той не се слуша само по Нова Година
Блога ми беше много грубо хакнат – връщаше 404 грешка статус код, а пък страниците се зареждаха – много нетипичен хак. Реших да сменя направо сървъра, wordpress-a и темата. И да започна новата ера – не само за блога ми, но и да покажа тази, която е стартирала за мен.
Защо идва новата ера?
От около края на ноември 2010 г. започнаха едни големи трансформации, свързани със духовното, здравното и социалното ми развитие ( в следствие на МНОГО кофти случки, разбира се ). Засилих езотеричните литератури и духовните познания, засилих бизнес книгите, започнах да танцувам спортни танци, да ходя на зумба, да комуникирам с много повече хора, ходих на семинар на Жасмина Папакиряку на тема „Аз съм“ ( как да изведем истинското си аз наяве ) – приложен НЛП coach, хипнотизатор и специалист по психология. Защитих магистърската си теза с отличен 6.00! Бих казал, че позитивните неща за 2011 бяха доста повече, отколкото негативните. Все пак е въпрос на нагласа.
Смятам, че такъв тип трансформация започва да тече малко по малко към всички хора и същества. А пък и какъв е изхода от сегашната ситуация? Хората не умеят да общуват, не се доверяват един на друг, не се грижат за здравето си. Изхода именно е в един такъв тип трансформации. Стига да не изпадаме във фанатична виртуална реалност с измислени герои. Мъдро и отговорно.
Ще ви пейстна един текст, който писах в коментар към блога на SuperHosting за играта за спечелване на билет за TedX, където трябваше да дам какви проблеми на 2 теми, които съм избрал. Смятам, че е доста тематичен към тази публикация:
Темите: Общество и Еко-то като стил на живот:
Проблемите в обществото все повече се задълбочават. Хората са изолирани от естественият им начин на живот в урбанистичната среда, която предлагат градовете ( за разлика от селата, които са макро вариант на племенната общност ). Поради това „отделяне“ хората стават некомуникативни, не са емпатични към проблемите на другите и не работят за благото на „племето“. Няма никакви отношения, никакви социални контакти и действия. Трябва да се работи в тази насока, да се информират хората за различни дейности, които могат да бъдат като хоби ( примерно да се запишат на някакъв спорт, да участват в социални кампании, да организират дарения за някаква кауза и да бъдат част от тази кауза, за да могат да се чувстват съпричастни и полезни към обществото ). На хората именно това им липсва – социална цел. След като веднъж се убедят в правотата и ползата на каузата/целта, те ще я подхванат и ще заработят за нея с пълна пара. Това доставя духовно удовлетворение и донякъде щастие. Защото хората сме създадени да бъдем социални.
Модата все повече био продукти да навлизат на пазара маркира навлизащата потребност от био стоки сред хората. За мен тази потребност е връщане обратно към корените на съществуването – пак ще дам за пример селата, където селското стопанство е основен поминък и начин на живот, а домашно произведените продукти са с изключително високо качество, без нитрати, пестициди и различните видове химии. Ще изходя от фразата „Ти си това, което ядеш“. Здравата храна води към здраво тяло. А здравето е безценно и то ни позволява да сме активни в обществото.
Тенденция е да се рециклират продуктите и още по – важно е, че те навлизат все по – масово на пазарите. В някои случаи продуктите, изработени от вторични суровини са по – скъпи отколкото конвенциалните. Но обществото се осъзнава за ползата от преизползването на суровините и ефекта им върху околната среда. Какъв е проблема да работим с по – малко бяла принтерна хартия.
Вместо обобщение, ще напиша еди призив – нека да започнем да виждаме възможностите в личният и професионалният си живот, да ги преценим умно и да ги „сграбчваме“, ако могат да ни донесат позитиви. И не забравяйте да се усмихвате
P.S. Жасмина ми каза, да говоря повече, защото не се знае кого ще трансформирам. Ето, дадох храна за размисъл на още един човек – ТИ.
Преди често се събирахме да играем домашен покер – Texas Hold Em. Влизахме с малки суми пари – от порядъка на 1 – 2 лв, за да повишим големият интерес към играта. В интерес на истината някак си не умея да играя на игри и някога печелех, друг път губих. Но като ударя чертата общо взето повечето пъти съм бил на загуба
Хубавото при покера е, че успях да пробвам да си управлявам мимиките по лицето, да наблюдавам играчите срещу мен, ако получат хубави или лоши карти – изобщо да следя целият процес. Научих се да залагам толкова, колкото мога да си позволя да загубя. Даже тези ‘житейски’ уроци са приложими и при други типове дейност. Важно е да се играе само с приятели, тъй, като играта не е груба, а в приятна атмосфера и не се натоварваш от напржението, което така или иначе се създава.
Чувал съм за разни покер играчи, които играят online poker в различни сайтове. Играят едновременно в 20 – 30 турнира така нареченият ABC покер – влизат само, когато имат добри карти. На ден като играят 5-6 часа, правят 100 турнира на ден и докарват няколко хиляди приход. Това си е цяла професия за неангажирани хора.
Та реших да не играя нещо от което губя пари. Оствам само с намерението да правя онлайн маркетинг на казина и покер сайтове. Но си струва да отбележа, че веднъж „проиграхме“ 6 часа, беше забавно в яка компания, имаше бира и чипс – неща които вече не консумирам. Май като цяло съм станал по – здравословен в социален и здравен аспект.
Както някои от вас знаят, активно пиша магистърската си теза за ИУ – Варна, специалност Корпоративен маркетинг. Тезата ми е:
Чрез използване на съвременните социални медии могат да се усъвършенстват интегрираните маркетингови комуникации на фирма „Растърмания” ООД
Част от тезата ми е проучване, което трябва да проведа сред целевата аудитория – компании, използващи Social Media Marketing в своят бизнес. Самото проучване е интерсно, тъй, като конкретно за social media в България не съществуват много данни. Сещам се за едно конкретно, направено съвместно с Евгени Йорданов.
Идеята на проучването е да разбера степента на проникване на социалните медии в маркетинг микса, да разбера как точно бизнеса ги използва, доколко са ефективни, до каква степен постигнатите резултати се измерват и т.н.
След като обработя данните от проучването, ще публикуваме доклада на фен страницата ни във Facebook и на официалната страница на Растърмания – Rastermania.com.
